|
Това е една от истините, които партии като СДС прекалено бавно разбират...
До четвъртък ЦИК трябва да съобщи окончателните резултати от изборите, а до неделя - да публикува имената на 240-те депутати от 39-ото НС. След това президентът трябва да свика НС и да възложи на НД "Симеон Втори" проучвателен мандат за съставяне на правителство.
Както се очакваше и въпреки че получава 120 депутатски мандата, царят вече отправи оферти към всички политически партии за влизане в широка коалиция. Той постави едно просто условие - да приемат управленската програма на движението.
Няма спор, ДПС ще влезе в коалиция с царя. Важно е да се отбележи, че Симеон II иска тази коалиция, СДС вече няма нищо против, а БСП отдавна заиграва с "либералите" на Доган.
През целия предизборен месец кръгът около Иван
Костов атакува управленската програма на НДСВ
и възможността за съставяне на широко коалиционно правителство. Според официалния СДС това правителство би повтаряло заклеймявания дълго от "Раковски" 134 кабинет "Беров".
В нощта на изборите обаче в СДС настъпи лека промяна. Костов и приятелите му не атакуваха нито програмата на НДСВ, нито възможността от съставянето на ширококоалиционен кабинет. Условието на сините бе вече друго - в този кабинет да не влиза БСП. Явно е, че смяната на сините позиции е станала под натиска на Стефан Софиянски, който в нощта на изборите повтори тезата си за необходимия компромис, който да гарантира оставането на сините във властта.
Офертата на Симеон II обаче е подадена и към БСП. И тук дилемата е огромна. Червените също имат условие - в коалицията да го няма екипа на Иван Костов. БСП иска и още нещо - НДСВ да даде ясна заявка, че няма да връща монархията. Ако кандиса на тази широка монархо-либерално-социалдемократическа коалиция, Първанов би спечелил много, но в същото време ще претърпи и тежки загуби. Социалисти вече заговориха в страната, че БСП не бива да влиза в царската коалиция.
От една страна, влизайки във властта, БСП ще може нагледно да докаже, че слабите резултати в изборите не са от значение. Че не БСП, а СДС е изпаднал в глуха опозиция. От друга страна, червеното ръководство би трябвало да си дава ясна сметка, че влизането на БСП в коалиция с царя ще доведе до отлив на електорат. Видя се - имаше тежък отлив на червен електорат, докато БСП прескачаше от комунистически през социалистически и социалдемократически идеи. Скокът на червените към монарха може да се отрази изключително тежко на следващите избори.
Прогнозите за нестабилно мнозинство и бързи избори до края на годината обаче може би ще се окажат неверни. Заради факта, че НДСВ спечели 50% от мандатите и заради изключително доброто представяне на ДПС. Възможно е "центробежни" сили да изхвърлят депутати на НДСВ към СДС и БСП, но това едва ли ще застраши стабилното парламентарно мнозинство "НДСВ-ДПС".
На ход е царят
Всъщност оня един-единствен недостигащ мандат на царското движение в момента няма кой знае колко голямо значение, защото дори и да го беше спечелило, НДСВ щеше да преговаря с други политически сили. Първо, защото 121 депутати са твърде нестабилно мнозинство. И второ, понеже това беше предварително заявената му философия - за широко коалиционно управление на България.
Национално движение "Симеон II" обаче не е традиционна партия, по-точно въобще не е партия по родните стандарти. Царят го обяви като общонародно движение, ново течение в политиката, вълна, която трябваше да залее страната и да отмие старата парламентарна класа. Точно това и стана.
Естественото продължение на масовото въодушевление е да се потърси сътрудничество с останалите партии в парламента и да се избегне оная изолация и капсулация, в която влезе СДС с формалния си партньор Народен съюз. Коалиция ще има, въпросът е с кого. На теория може с всички. Но на практика царят не е дал на никого засега сигурен нишан за съюз. Той прояви благоразумието (крайно нетипично за български избори) да не се конфронтира с никого въпреки негативната кампания, която се водеше срещу него. Симеон II остана верен на себе си и запази добрия тон, стигайки до позата на благия котарак Леополд, който казваше на мишките: "Момчета, хайде да бъдем приятели", а те за благодарност му спретваха всевъзможни гадни номера.
За това кой ще е партньорът на НДСВ е трудно да се отсъди по програмата на движението, макар да би трябвало тъкмо това да е пътят за подбор на бъдещи съюзници. Дори ако изчистим от нея няколкото плътни пласта популизъм, остават много елементи, присъщи както на левите, така и на десните.
Тъй като не можем да се ориентираме по платформите, трябва да се върнем малко назад. Трудно е да се приеме, че царят ще потърси коалиция първо с левите - това би изглеждало като исторически абсурд. Макар че досега нито Първанов е скачал открито срещу него, нито новите монархисти възприемаха БСП за враг, Борис III би се преобърнал в гроба, ако синът му тръгне да се пазари с наследниците на компартия. Ако това има днес някакво значение.
На пръв поглед най-естественият съюзник на движението е СДС. Именно в средите на сините се роди идеята Симеон II да замести Костов. Огромна част от избирателите на царя са десни. Политиците, които го подкрепиха - също. Младите юпита, зарязали престижните си работни места на Запад, за да правят политически кариери под неговото крило, до вчера гласуваха за СДС. Новата царска гвардия вече каза, че ще се опре на свършеното от кабинета на ОДС.
Ала най-яростните предизборни нападки срещу Н. В. и обкръжението му дойдоха точно от страна на управляващите. Те изсипаха срещу основния си опонент толкова помия, колкото никога не са успявали да произведат срещу вечния враг БСП. Направиха го хората около Иван Костов. А Стефан Софиянски, който вече няколко години диша във врата на премиера, се държеше през последния месец сякаш сърцето го тегли към царя, ама чувства партийни задръжки да си го каже направо. Непосредствено
след изборите президентът изведнъж омекна
и призова за същото - победителят да подаде ръка на победения, за да закрепи държавата.
Оказва се, че комай единствената пречка СДС да стане партньор на царя е Иван Костов. Сам. Еднолично. Ако той се оттегли, ще се случи това, за което опозицията в управляващата партия отдавна се бори - да се намери адекватен заместител на Командира.
Такова мнозинство би могло да бъде силно и с дълъг живот. И по-важното: то би канализирало народното вълнение, намерило израз във вота за Симеон II, което лесно може да прерасне в желание за монархия, ако не бъде обвързано със строга партийна рамка. Ако Н. В. се включи в политическия живот пряко, той ще трябва да се откаже от спомена за скиптъра и короната.
Засега обаче Костов е лидер на СДС и дори да подаде оставка, заместникът ще бъде посочен от него. Значи политиката на пълно отрицание на явлението "цар" ще продължи. Тогава остава третият възможен съюзник на НДСВ за съставяне на кабинет - ДПС.
Ахмед Доган е най-приемливият вариант за партньор на Симеон II. Това ще е
мултиетнически кабинет
(Сокола вече подчерта, че за него освен турци и роми са гласували и много българи). Това мултиетническо правителство ще символизира желанието на България за запазване на мира между малцинствата. Доган е един от лидерите с най-много опит в страната и ще създаде приемственост в политиката, а може би и сигурност, че новите управници няма да злоупотребят с властта си. Всъщност ДПС е единствената значима политическа сила, която открито заяви готовност да направи коалиция с царя.
Сега на ход е самият Симеон II и политиците, на които той прехвърли от своето доверие за мнозинството в парламента. НДСВ е в благоприятната ситуация да задава (да не кажем грубата дума диктува) условията за партньорство. Царят има един-единствен проблем в момента - дойде времето да реши дали ще се включи активно в играта, като се цани за премиер, или ще чака утопичния ден, когато народът ще го пожелае на трона.
Проблемите на Иван Костов обаче са твърде много. Ако се каже, че "СДС загуби изборите", това ще звучи меко, повърхностно и донякъде невярно.
СДС катастрофира трагично на 17 юни 2001 г. СДС стигна дъното. Едни ще кажат, че този резултат е пряко следствие от стила "Костов", други ще обясняват, че е нормално следствие от тежките, но единствено верните и спасителни за страната ни реформи. Важното е едно - за 4 г. - от изборите през 1997 до тази неделя, 1 416 718 души се разочароваха от СДС и се отказаха да гласуват със синята бюлетина. На тези избори СДС получи 100 000 гласа по-малко от БСП на миналите - след катастрофалното управление на Виденов. Сега за СДС трябва да се говори като за партия, която има подкрепата на 18% от българите. Толкоз.
Това е шоков удар за партията. Шоков, защото тази партия 4 г. живееше с мисълта за непогрешимостта си. Сините не вярваха, че трябва да изпият отново тази горчива чаша. Така както не вярваше Филип Димитров през 1994 г. Така както не вярваше Желю Желев преди предварителните избори за кандидат-президент на ОДС през 1996 г.
Оттук нататък пред СДС има поне 3 пътя -
да се маргинализира, като поддържа досегашния курс; да направи компромиса "Софиянски", т. е. да се включи под някаква форма в управляваща коалиция с НДСВ; или да бъде яростна (или пък градивна) опозиция, която да дебне грешките на властта и да работи за предизвикване на нови избори.
За част от тези пътища има едно предварително условие - оставката на Иван Йорданов Костов от поста председател на СДС. Няма начин да се осъществи мирно съвместно съществуване между Иван Костов и Симеон II в рамките на обща коалиция. Акълът, който дава Стефан Софиянски на сините - да плеснат с ръце и да се прегърнат с царя, означава едно - искане на оставки.
В нощта на изборите Костов се държа като ученичка, която се срамува от думата "оставка". Вчера обаче той успя да артикулира тази дума пред Би Би Си, което все пак му прави чест. Партията може да не приеме оставката му, а може да назначи на негово място компромисна фигура като Димитър Абаджиев или Надежда Михайлова. Едно е ясно - Костов има достатъчно лостове да наложи в СДС фигурата, която желае, за свой наследник.
С Костов е свършено като политик, ако той хем остане лидер на СДС, хем влезе в коалиция с царя. Всичките му изприказвани тези, цялото му политическо поведение досега би се обезсмислило. В този вариант той ще се превърне едновременно в безгласна политическа марионетка и в човек, носещ отговорност за участието си във властта.
Странно или не, СДС ще се измъкне най-лесно от трагичната ситуация, ако партията бъде опозиционна и начело на нея остане Иван Костов. Никой не бива да се съмнява, че Иван Костов ще е блестящ опозиционен лидер. Не бива да се забравя времето между 1995 и 1997 г., в което Костов по безпогрешен начин изведе СДС от блатото на опозицията до изборната победа. Това бе чудо, почти толкова голямо, колкото чудото на царя от тази година.
Силен ход за СДС е да намерят силен лидер, който да замени силния Иван Костов. Но това е труден ход, защото в СДС не останаха лидери, не останаха и хора, които се ползват с еднакво доверие във всички слоеве на партията. След продължилите цял месец непремерени изказвания на Софиянски той тотално се размина с Костов. Петър Стоянов действа синхронно със Софиянски - иска оставки и настоява за коалиция между НДСВ и СДС, но точно заради това той и неговият кръг не могат да претендират за властта в партията. Ако Костов се съхрани - с позициите си и с постовете си, - тежки времена чакат тези двама сини герои.
Най-лошият ход, който може да се случи в СДС, е
разделянето на партийната власт
Има такъв вариант - нов лидер да поеме партията, а Костов да оглави синята парламентарна група в 39-ото НС. Историята на СДС ни учи, че всеки компромисен човек, който е бил избиран за лидер, бързо е налагал еднолична власт. Филип Димитров бе такава компромисна фигура, а също и Костов. Един от най-лошите моменти в синята биография бе през есента на 1994 г., когато парламентарната група бе на нож с НКС на СДС. Би било лошо за СДС, ако Костов не е лидер, но продължава да дърпа конците на партията. Но така или иначе бъдещето на сините е въпрос на много внимателни сметки.
В средите на левите също ще се наложи голямо пресмятане. За разлика от СДС в левицата изобщо не е имало илюзии за победа на тези избори. Въпреки това почти до към полунощ, когато започнаха пресконференциите в НДК на прескочилите 4% бариера партии, червените не посмяха да се появят пред журналистите. До последно те стояха и умуваха възможно ли е поне да излязат с едни гърди напред пред СДС. Ако това бе станало, Георги Първанов гордо щеше да обяви, че левицата е спечелила изборите, защото е изпреварила сините. И щеше да има достатъчно основания за подобно твърдение.
Фактът, че БСП получи резултат с някакви си 0,89% по-малък от СДС, бе изненада за почти всички наблюдатели. И може да си се отчете направо като успех. Особено като се има предвид, че управляващите сини разполагаха с всички ресурси през последните 4 г. и по време на кампанията - финансови, пропагандни, властови. Цялата държавна машина беше на тяхно разположение и въпреки това те останаха почти реми с натиканата в ъгъла, непрестижна и блокирана медийно БСП.
Но БСП също получи жълт картон на тези избори. В сравнение с април 1997 г., когато БСП бе в най-тежката си криза, левите събраха с около 200 000 гласа по-малко. 939 308 българи гласуваха тогава на парламентарния вот въпреки крушението на соцкабинета "Виденов". Сега, въпреки модернизацията на столетницата или може би тъкмо заради това, за левите пуснаха бюлетини около 781 202 души. Като се вземе предвид, че на 17 юни и избирателната активност бе по-висока - 67%, в сравнение с преди 4 години (63%), излиза, че повярвалите на БСП са още по-малко.
Единствената защитна теза на социалистите - че успехът е изчезването на Иван Костов и екипа му от управлението на страната - работи донякъде. Лидерът на БСП вече призна, че ниският избирателен резултат се дължи освен на появата на Национално движение "Симеон Втори", което обра протестния вот, и на факта, че БСП не успя да убеди избирателите, че се е променила и е извлякла поуки от слабото управление на Жан Виденов. "Резултатът не ни удовлетворява. Той е по-нисък от потенциала на лявото", каза в изборната нощ Георги Първанов. Но в същото време неколцина в БСП си позволиха да идат по-далеч от реалността. Зам.-шефът на БСП Румен Овчаров например със самочувствието на победител обяви: "Нямаме усещането за загуба", и нарече резултата на левите просто "незадоволителен". Незадоволителен! Определено невярно определение. Защото истината е, че на тези избори БСП едва успя да мобилизира твърдия си електорат, и то даже не целия. Понеже се оказа невярна тезата, че левите избиратели няма да гласуват носталгично. Или пък емоционално, т. е. за царя.
Преди 17 юни соцлидерът Първанов прогнозира, че победа за Коалиция за България би било, ако те участват в управлението. Но тази възможност става доста призрачна предвид резултата на НДСВ. Възможно е в бъдещия коалиционен кабинет да бъдат привлечени хора от гражданската квота на левицата като актьора Стефан Данаилов например. Или като социалдемократа Николай Камов. Но само дотук. По всяка вероятност БСП ще продължи битието си на опозиция. Имайки предвид, че е почти невъзможно червените да играят заедно с другата опозиционна сила - СДС, може да се предвиди, че БСП ще е опозиция, която обаче ще подкрепя някои действия на управляващите.
Иначе в чисто партиен план едва ли ще се стигне до рязане на глави. Да, ще има заседания на Висшия съвет, на които някои ще поставят въпроса за оставката на Първанов. Недоволните от позициите си в партията Красимир Премянов и Димитър Иванов вече надигнаха глави. Ала до крайни мерки няма да се стигне. На този етап няма човек в БСП, който да е в състояние да свали Първанов от поста му. Тъй че вероятно Георги Първанов ще запази поста си на лидер на БСП - поне до следващите избори.
|
|