Моника Белучи, облечена в бяла рокля с финтифлюшки, върви по улиците на малко сицилианско градче. Хлапаците следват всяка нейна стъпка с велосипеди. Мъжете спират работата си, за да я зяпат и по десет ръце едновременно й предлагат огънче. Жените я одумват. Тя е la femme fatale.

Ослепителната италианка е неясен обект на желанието за цял един град в "Малена" - новия филм на италианския режисьор Джузепе Торнаторе ("Ново кино "Парадизо", "Легенда за пианиста"). Той е също толкова ефирен, стилизиран и приказно-нереален колкото предишните, но това се дължи главно на виртуозната работа на оператора Лайош Колтай (уважена с номинация "Оскар"). "Малена" е по-жизнерадостно циничен и мрачно-драматичен. Нещо като дарк-версия на "Животът е прекрасен", минус концлагер, плюс секс.

Действието се развива през Втората световна. Италия е под контрола на Дучето. Съпругът на Малена е на война. Тя гордо развява самотата и сексапила си из градчено. После го обявяват за умрял. Слуховете я обявяват за лека жена, която спи с фашистите. От стотиците й фенове единственият верен се оказва 13-годишният Ренато.

"Малена" е много италиански, много средиземноморски, топъл и чувствен филм. Както подобава на случая, сценарият не е най-важното. Явно затова не са се напрягали много върху него, та той е повърхностен и мъгляв. Разбира се, Торнаторе не е Фелини, нито Де Сика. Нито пък "Малена" е неореализъм. Но и така хвърля доста камъни в добре подрязаната градина на Холивуд. Белучи не се старае много да играе, но красотата й извира от всеки кадър. С пищните си форми и черни коси, Моника изглежда идеалната Малена. Независимо дали ходи по улиците, закопчава си жартиера или си пали цигара, тя е апотеоз на женската красота и сексуалност.