|
Така се заформи порочен кръг. Липсата на механизъм за санкции връзва ръцете на ВиК-дружествата, които не успяват да си съберат парите от недобросъвестните абонати. Особено драматичен е проблемът в големите панелни комплекси. Има стотици случаи, когато половината от хората в един блок са изрядни, а другите - не. До момента от това страдат главно междусъседските отношения, най-вече заради разпределението на общата вода. Единственото успокоение за изрядните платци е, че
ВиК-дружествата все още не могат да ви спират кранчето,
макар че по принцип такава възможност беше предвидена в наредбата. Но миналата година Върховният административен съд отмени някои от текстовете. С решението си магистратите забраниха да се спира водата както на тези, които многократно отказват да им се отчетат водомерите, така и на неизрядните платци. Спецовете, които работят в сектора, казват, че дори само един човек да си е платил сметката в блока, не могат да преустановят водоподаването. Затова най-често от фирмите се опитват да договарят разсрочено плащане с неизрядните си клиенти.
Проблемът за самите дружества е, че не могат да налагат и парични санкции. Законни основания за това те ще имат едва след заплануваните промени на наредбата. Шефът на "Воден сектор" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Пламен Никифоров обещава и това да стане скоро. Първоначалната идея беше
неизрядните абонати да плащат двойно повече
При това положение обитателите на нетоплофицирани жилища трябваше да се бъркат вместо за по 5, за по 10 кубика на човек месечно. Хората с парно трябваше да плащат по 12 куб. вместо предишните 6.
И тъй като това не стана, драмите продължават. Особено критично е положението в София. В края на миналата година без индивидуални уреди за измерване са били над 360 000 столичани. Досега с проблема са се справили около 50 000-60 000 от тях. В другите региони на страната нещата са далеч по-нормални, казват от строителното ведомство.
Ситуацията продължава да е патова за изрядните платци и за фирмите "Водоснабдяване и канализация". Първите най-често страдат заради съседите (освен ако не обитават еднофамилна къща), а вторите - пак заради недобросъвестните обитатели на етажната собственост и безгрижието на чиновниците.
Парадоксите са няколко. От една страна, има законова рамка, със съответните правила. Но тяхното прилагане е съвсем зациклило. Част от правилата просто "не работят", а другите тепърва трябва да бъдат сътворени. И се оказва, че Наредба N9 съвсем връзва ръцете както на редовите потребители, така и на ВиК-дружествата. А точно това е нормативната база, която следва да определи условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните предприятия ВиК и отделните абонати.
Логично е това да стане най-безболезнено - посредством предвиденото в наредбата договаряне. Съответното експлоатационно предприятие може да сключи писмен договор с всеки един от абонатите. Когато потребителят на вода живее в еднофамилна къща, нещата са сравнително изчистени и ясни. Доста по-сложно е при етажната собственост. За блоковете и кооперациите, където живеят повече хора, наредбата предвижда два варианта -
колективно или индивидуално договаряне
И в двата случая ВиК се интересува от общия водомер, тъй като той е границата на собственост между съоръженията на дружеството и тези на етажната собственост.
При колективното договаряне документът се сключва между ВиК-дружеството и управителя или председателя на етажната собственост. Живущите си правят вътрешно разпределение кой колко да плаща. Това естествено е по-лошата алтернатива, защото препирните между съседите стават нескончаеми.
Другият вариант е всеки да си плаща водата отделно и да се договаря индивидуално с ВиК. Тогава всеки апартамент е отделен абонат, има лични измерителни устройства и заплаща водата по показанията на собствените си водомери. Доплаща се и разликата до показанията на общия водомер. Когато се сключват индивидуални договори, разпределението на допълнителната вода се извършва от ВиК пропорционално на количествата, използвани от всеки апартамент.
Първият сериозен бунт срещу въпросното договаряне организираха варненци. Това стана още в началото на 2000 г. Междувременно от строителното ведомство поясниха, че по принцип в други градове няма драми и към началото на миналата година близо 80% от договорите в страната били факт. Спецове в сектора обаче твърдят, че от известно време договарянето с абонатите съвсем е замряло. А замисълът беше да се изчистят взаимоотношенията между консуматора и продавача на вода. На експлоатационните дружества трябваше да се предадат водопроводните отклонения и общите водомери, за да ги поддържат за своя сметка. Фиксиран срок за договарянето така и не беше предвиден. Според наредбата се очакваше това да стане до 3 месеца след предложението на ВиК-дружеството.
Вместо обаче договарянето да внесе някакъв ред, както е в цивилизованите държави, у нас се заформи хаос. И докато не се направи качествен ремонт на нормативната база, проблемът с вземанията на ВиК-компаниите ще си остане висящ, а недобросъвестните ще живеят на гърба на редовните платци, които си плащат сметките.
КАРЕ
ИСКОВЕ
Настояват за ревизия на водните концесии
Само две седмици след изборите неправителствените организации поискаха от новите управници да ревизират водните концесии. Националният комитет за подобряване водоснабдяването на България се обяви най-вече срещу решението на Министерския съвет за водата на Варна и Шумен.
На 23 май правителството прие решение за предоставяне на концесия върху водоснабдителната и канализационна система на територията на общините в областите Варна и Шумен. Според решението концесионерите трябва да се определят чрез конкурс в 2 фази. Документът беше обнародван в "Държавен вестник" на 7 юни, въпреки многото протести на комитета, напомниха оттам. Шефът на организацията Ганчо Хитров заяви, че те са против концесията, защото ставало въпрос за стотици милиони долари, които ще отидат в джоба на някой от 8-те чужди кандидат-концесионери.
От новите управници ще се търси и съдействие за вече сключения концесионен договор за столичното водоснабдяване. В края на март тази година комитетът, заедно с Федерацията на потребителите, заведе съдебен иск пред Софийски районен съд. Идеята беше да се атакува решението на общинския съвет за увеличението на цената на водата в столицата. Двете организации оспорваха и нарушения първоначален ангажимент на концесионера да не променя цените в продължение на три години. В качеството си на монополист дружеството неправомерно ощетява потребителите, бяха мотивите на жалбоподателите. Засега обаче казусът си остава нерешен.
Хитров се закани да се обърнат към международните институции, ако и в съдебната ни система не е настъпило новото време.
Вече минаха 10 месеца откакто е сключен договорът за водната концесия, а не се знае нито колко, нито къде е инвестирано, коментираха от комитета. Преди дни без конкурс от Столична община възложили на фирма да контролира концесионния договор. Затова от комитета настояват да им се предостави концесионният договор за софийското водоснабдяване и да се види какво точно включва бизнеспланът. Те напомниха, че за първите три години концесионерът обещал инвестиции от 35 млн. долара. Да оспорят концесионния договор са решили и чужди компании. Френската "Суез Лионез Дез О" например спомена за такива намерения още в началото на декември 1999 г.