Стоян Ганев: Когато аз гледам на България например от малко по-далеч, когато чета всичко, което се появява в пресата, слушал съм и "Дарик" радио междувпрочем по Интернет, и човек разбира и дърветата, и гората!... Що се отнася до това дали аз съм избягал, аз имах възможност в предаването на Слави Трифонов да кажа, че тези приказки, извинявам се за израза, звучат от каменната епоха! В едно глобално село, какъвто е светът сега, да се говори, че когато един човек работи на друго място, оставайки част от своята страна, бидейки гражданин неин, е избягал, това просто е нелепост!... Аз може би малко аристократически съм гледал на това, не съм обръщал внимание...

Иво Тодоров, "Дарик": Колеги намериха откъс от вашата реч като председател на Генералната асамблея на ООН: "Преподобният Сун Миенк Муун... през последните 50 години работи пламенно за мира и равенството по целия свят."

СГ: А вие откъде знаете например... аз не помня какво тогава точно съм казал!

ИТ: Дали това сте го казали ли?

СГ: Не, вие откъде знаете, че този или много други хора нямат някакъв тъмен кабинет?

ИТ: Точно това исках да ви помоля, да обясните какво точно е направил за мира г-н Муун.

СГ: Не, аз не съм негов представител, нито пък негов защитник или адвокат. Но много ми се иска примитивизмът да отстъпва място постоянно в нашия живот, да няма нещо, което аз сега наблюдавам тук - лепват се етикети, демонизация след демонизация. Ако аз съм казал това тогава, значи аз така съм мислел!... А що се касае до това какво аз съм казал преди 10 г., ако прочетете какво съм казал, няма нищо, от което аз да се срамувам!

ИТ: Не става въпрос за срамуване, а да се обясни какво е направил за мира.

СГ: Ами направете си предаване и обяснете, изяснете!...

ИТ: Ходите ли в църква?

СГ: Аз често ходя в района, където живея в Ню Йорк. По-точно аз живея в един град, градче, близо до Ню Йорк, ходя в източноправославни църкви, не непременно българска, защото българската е малко по-далеч, в Манхатън. Аз съм в много добри отношения с дядо Йосиф, много го почитам, и с представителите на, ъъ, другите представители на българската църква.

ИТ: Вие кръстите ли се?

СГ: Да! Да, аз вярвам, вярвам в тези неща, и то дълбоко вярвам... Вярвам в съдбата.

ИТ: Не знам точно или не ви цитираха и за този бангладешки пример?

СГ: О, това е такъв абсурд, че... че някой казал, че някой предлагал Бангладеш. Как е възможно такъв примитивизъм действително. Не е ли срамно икономисти да не знаят кой е д-р Юнос?... Междувпрочем аз като че ли имах предчувствие и я взех книгата му от моята библиотека. Казва се "Банкерът за бедните", лично от д-р Мохамад Юнос... Аз се чудя понякога дали това е истински примитивизъм на хора, които по този начин разсъждават, или пък те се правят на такива. Но обикновените хора, не обичам този израз, но явно той се налага, хората, за които все някой говори, за които все някой действа, на тях май им е по-понятно за какво става дума. Че ако те могат да получат малко средства, с които да си купят нещо, за да могат с него да се препитават, ако могат да хранят семейството си, а сега май че всяко семейство почти е засегнато от безработицата, тогава всички тези тъпотии, които им се говорят за Бангладеш и тем подобно, те просто самите няма да ги слушат!