Неделното интервю на Петър Стоянов по бТВ закономерно се изля във вчерашните вестници. То бе основоналиващо! Държавният глава наля основите на втория си мандат, като по стар зидарски обичай вгради в тях една сянка. "Стандарт" най-много се впечатли от ритуалното жертвоприношение и го тури на чело: "Президентът: Костов не е СДС"! Към тая жестока фраза "Труд" е добавил на своята 1-а стр. и една още по-отровна: "През вратата на историята не можеш да минеш с приватизирано от близките ти предприятие под мишница." Като знаем неистовата амбиция на Костов да се запише в аналите току след Стамболов, туй ухапване на Стоянов ще му се е отразило като пепелянски зъб.

В "Demokratsia" няма и помен от президентското змийство. Там се набляга на друга фраза с историческа центростремителност - че "един ден историята ще бъде по-справедлива към управлението на ОДС, отколкото избирателите". И най-вече на непоклатимата президентска вяра, че "по-добрият живот на българите е в пряка зависимост с членството в НАТО". Хубаво е, че Той вярва - и особено в една тъй непогрешима, та чак божествена институция; но къде по-хубаво е българинът да хване вяра на тая мъглява зависимост. Щото на същите заклинания на ОДС не хвана... Българин е туй - око да види, ръка да пипне! От страна на най-прогресивния пакт досега само едно сетиво му бе задоволено - ухото му още помни тътена от бомбите... А че красивите лозунги не са ядиво, народът помни от Татово време. И "Монитор" навременно напомня в тая връзка, че "Формулата "международната общност" замени "прогресивното човечество"...

А прогресивното Симеоново войнство в туй време издига (според "24 часа") един прощален (със Старото време) лозунг: "Сбогом, мерцедес мой депутатски!" Демек, новите избраници щели да се возят по-ефтинджос. Нищо страшно! Страшно е да изгубиш лицето си, както рече президентът.

И не се изчерви.