"Стрийт парад" N 3 започна няколко минути след края на фаталния петък 13-и. Очертана със свещи пътека води към бившия Летен театър в Борисовата градина, който не функционира толкова отдавна, че основната аудитория на Метрополис даже не го знае къде е. Това явно беше основната причина не повече от двеста души да посрещнат двамата английски диджеи Термо Бий и Пси Енерджи, който замаскирани под общото кодово название "Пикъл" застават зад пулта с нарисувано драконче, което върти плочи. С напредването на часа и децибелите групата танцуващи се увеличава. В тъй наречената "Спейс Арена" не се продава нито капка алкохол. Дошлите обаче - и диджеи, и рейвъри - знаят дяволски добре защо са дошли на това място. Организаторите от Метрополис едва ли са изкарали много пари от това, но в един по-добър свят партитата вероятно изглеждат именно така: адски добра музика и визия, преливаща атмосфера, танцуващи хора, които не се борят за глътка кислород. Събитието бе най-успешно синтезирано от подскачащ младеж, който между две парчета изрева "La vita e bellaaa" ("животът е прекрасен", итал.)

"Пикъл" не са някакви особени светила в родната Великобритания, но доброто впечатление от тях се затвърди и на следващия ден. В процесията, наречена "Стрийт Парад" имаше десет камиона и 10 000 души



Именно пространството около машината на англичаните обаче бе заредено с някаква особена енергия.

Това е трети техно-парад за София. През юли 1999 година движението за електронна музика Метрополис направи първото си шествие по улиците на града, вдъхновено от Любовния парад в Берлин. Събитието в немската столица събира по милион и кусур купонджии от цял свят. Софийският "Стрийт Парад" ги събира от различните краища на България. Като цяло публиката на подобен род събития е намаляла през последните година-две. Ето няколко примерни причини: 1. младите хора нямат пари. 2. тийнейджърите се преориентираха към рап. 3. електронните партита все по-малко приличат на места, където хората отиват защото е модно и за да се покажат, и все повече - на места, където всички присъстващи знаят за какво са отишли (виж началото на тази статия). За "Стрийт парад" обаче тези тенденции не важат.

Техно-парадът в световен мащаб е като някакъв жив организъм, който се размножава чрез просто делене, пъпкуване, чифтосване и т.н. Ако преди десет години рейвъри имаше само по улиците на Берлин, днес идеята се е размножила в София, Париж, Лондон, Амстердам, Тел Авив, Цюрих и къде ли не.

Тази година



Лав Парейд беше отложен с една седмица



заради демонстрация на местни еколози. Метрополис запазиха традицията София да манифестира под звуците на техно точно една седмица преди Берлин, и затова и тук събитието се състоя в средата на юли.

Парадът стартира по традиция от храм-паметника "Александър Невски" към 3 следобед със суетня и постепенно усилване на думкащия ритъм. Бърз поглед към термометъра показва 37 градуса. На сянка. А сянка няма. Водата се оказва най-ценният ресурс. Рейвърите са предвидливо въоръжени с водни пръскалки, пистолети, базуки и всевъзможни охладителни съоръжения.

Съседите би трябвало да са свикнали. Обаче не са. Бабичка с найлонова торба, в която се кандилкат две кофички кисело мляко, притичва със старателно запушени уши. Връстничките й, който продават плетени на една кука ковьорчета точно на стартовата линия на парада, гледат плахо какво е туй нещо и хапе ли то?

Парадът не хапе, макар да



прилича на шарен змей,



особено когато шествието се разтяга на стотици метри по улица "Московска". Ако беше митинг на политическа сила, щяха да кажат, че площадът пред храма е почернял от хора. Всъщност той се ошари, защото "парадното облекло" на клъбъра (както подобава на един "Стрийт парад") е с всички цветове на дъгата, плюс още доста компютърно генерирани: сребристи дрехи, сини коси, жълти раници, оранжеви гащи, прозрачни сутиени, обувки с трийсетсантиметрови платформи, чанти от ръчнотъкания бабин губер и други весели хрумвания.

Шествието естествено се предвожда от лилавия камион на Метрополис, следват ги "Пикъл", камион с рап, камион на радио "Витоша" с поп-парчета, камион на басейна "Мария Луиза", камиона на "Стрийт Мания" (по традиция на него са се накачулили най-екстравагантно облечените) и разни други машинки, от които гърми музика.

Множеството лека-полека се източва по жълтите павета, отклонявайки съботния трафик, подскачайки и пръскайки с вода малцината случайни минувачи, дръзнали да излязат в най-голямата жега. Обаче и тоя път се размина без топлинни удари.

Когато си на 20 години и живееш в град, където се случват ужасно малко неща и няма нито един клуб, който да пуска електронна музика примерно във вторник, нищо не може да ти попречи да доизкараш докрай един "Стрийт Парад".

Краят е на Паметника на съветската армия. В пет шареният змей метаморфозира до странно животно с променяща се форма, което танцува с нови сили въпреки жегата. До вечерта зад пулта се изреждат



повече от двайсет диджея,



което обещава различна музика горе-долу на всеки двайсет минути и фантастичен оборот за търговците на минерална вода, сладолед и бира. На мръкване тълпата танцуващи е набъбнала двойно. Първите прожектори осветяват море от хора, в края на което смътно се вижда градският трафик по "Цар Освободител" и прозорците на нехаещите съседи. На две преки в произволна посока от Паметника на съветската армия е абсолютно мъртвило. Събота, късен следобед: възрастните се крият по хралупите, младите (по ЕГН или дух) са на парад.

Музиката спира в 11, по заповед на щуката: властите на разрешават веселби на открито след този час, за да се безпокоят съседите. Но партито не е свършило, поне не за онези, на които са останали сили и някой лев в джоба.

Мъничък, вероятно незабелязан от мнозина детайл прави София да изглежда съвсем като Берлин: през целия парад някакви хора раздават флайъри за "афтър-парти". Третият "Стрийт Парад" е първият, след чийто край "има къде да се отиде".

Преброих близо десет флайъра за събития още същата вечер. Самите Метрополис продължиха след полунощ в познатата от началото на този текст "Спейс Арена", заедно с турските си колеги-диджеи Юткан и Гюней. За случая обаче се бяха подготвили и "Червило", "Блейд", "Арго" и всевъзможни други места.

Горе-долу когато последните оцелели излизат от въпросните места и хващат автобуса за вкъщи, ромите от столичната служба "Чистота" събират на купчинки тоновете боклук край паметника. Жегата е адска и София отново е скучен и сънлив град. До следващия парад.