Държавна сигурност е търсела информация за над 3 млн. българи през годините, в които е съществувала. Това обяви членът на комисията по досиетата Веселин Ангелов по време на кръгла маса на тема "Досиетата на Държавна сигурност в българската култура". Според Ангелов обаче едва 600 000 българи са представлявали интерес за агентите на ДС и за тях е събирана информация, която в момента се намирала в архива на бившите тайни служби.

В досегашната дейност на комисията по досиетата са установени трима български интелектуалци, които са били агенти на ДС, заяви пък шефът на комисията Методи Андреев, който също участва в кръглата маса в НДК. "Един от тях обявихме, това е Доньо Донев, вие всички се запознахте с този случай. Има и други двама, които са участвали в публичния живот, ще спомена само псевдонимите им - "Димитър" и "Витанов", допълни Андреев. За последните двама обаче нямало безспорни доказателства, затова и те не можели да бъдат обявени като Доньо Донев.

Освен Андреев и Ангелов на кръглата маса вчера присъстваха още трима членове на комисията по досиетата. Дискусията, водена от Михаил Неделчев и Пламен Дойнов, беше организирана от НБУ и Сдружението на българските писатели. Неделчев, Дойнов, проф. Никола Георгиев и проф. Цочо Бояджиев поискаха да бъде разсекретен целия архив на ДС. "Според мен трябва да се разсекретят всички документи на бившата ДС, не само досиетата, а и другите разработки", обяви Михаил Неделчев. Те искали това, за да могат да направят литературно и историческо проучване по въпросите за досиетата.

Според Методи Андреев никой, който досега е защитил по медиите тезата, че темата за досиетата трябва да бъде прекъсната, не е изолиран от службите. "Това са или хора, които са работели за службите, или хора, които са близки на хора, които са работели в службите", заяви той.