"Опел" разработи многофункционално фургонче на базата на "Корса", което ще разнообрази пейзажа в един нарастващ европейски сегмент. То ще носи познатото име "Комбо". Чисто товарната версия "Карго" ще бъде лансирана през есента, а следващата пролет ще е готов и многофункционалният семеен вариант "Тур". Утилитарните версии върху базата на малки и компактни модели леки автомобили са познати отдавна, но в последната петилетка те получиха силен порив, който удвои продажбите им. В аналите на "Опел" трансформирането на пътнически модел в лекотоварен започва от самото начало. Първият "Патентмоторваген систем Луцман", чиято "базова" каросерия наподобява файтон, се превръща в покрита каручка две години след създаването си - през 1901. Тогава пъшкащите бензинови самоходки все още не са можели да изместят от снабдителството яките германски коне, но по-късно
фургончетата се превръщат
във важно направление
от развитието на автомобила. В Америка ги наричат "Деливъри вен". Във Франция през 20-те години Андре Ситроен създава "Баничарката" и налага име, което е популярно и в днешния български гаражен жаргон.
Едно от интересните явления на последните години стана обратното движение - превръщането на фургончетата от чисто утилитарни в многофункционални фирмено-семейни машини. Началото бе поставено с двойката "Берлинго - Партнер" на "Пежо - Ситроен". При нея за пръв път конструкторите се отказаха от недодяланото добавяне на товарно пространство към базов модел и разработиха фургончетата си цялостно като такива. Това ги направи по-симпатични на външен вид и по-сигурни и комфортни на пътя. Изненадващо и за самите създатели двойката "Берлинго - Партнер" стана хит. Тя намери добър прием и извън специализираната си аудитория на дребните предприемачи и текущите фирмени доставки.
Машините се оказаха поливалентни -
освен че могат да прекарват обемисти товари, те са достатъчно удобни, комфортни, бързи и набързо еволюираха към многофункционална семейна кола. Пробивът на "Пежо - Ситроен" бе последван от "Рено", с което започна и прословутата "Война на вратите". "Канго" първо въведе една, а после две странични плъзгащи се врати. Конкурентите го последваха и в резултат задните седалки на фургончетата станаха лесно достъпни и пълноценни за пътниците. Вътрешното оборудване се обогати, в гамата се включиха най-модерните мотори, появиха се и версии със задвижване 4х4. Френският дуел очерта нова перспективна тенденция, в която вече се включват и останалите фирми. "Фиат" миналата година показа "Добло", а от тази в играта се вклюва и "Комбо".
Още от пръв поглед си личи, че конструкторите от Рюселсхайм са подходили сериозно. Външният вид на трансформираната "Корса" е цялостен и симпатичен. Предното стъкло е с увеличена площ и преминава естествено към високия покрив ("монокаб дизайн"). В задната част са разположени две странични плъзгащи се врати, осигуряващи удобен достъп до цялото вътрешно пространство. "Комбо" е дълъг 4,32 м, а товарният му обем е 3200 л. Максималният му полезен товар е 810 кг, и може да тегли ремарке с тежина до 1,2 тона. Тези данни го правят опасен конкурент на наложените вече стойности. "Рено Канго" е по-компактно (с дължина 3,99 м), но при него товарният обем е 2380 литра.
Един от проблемите
при този тип коли
е задното окачване, което трябва да съчетава здравина и комфорт. При "Канго" то е независимо, при "Фиат Добло" се използва стара, но проверена система на зависимо окачване. "Комбо" ползва нова конструкция на полунезависимо окачване с усукваща се централна греда. Тя е способна да издържа на големи натоварвания и едновременно с това осигурява стабилно пътно поведение и комфортно возене. Предното окачване е изцяло заето от новото поколение "Корса". "Комбо" стартира с три двигателя. Бензиновият е с обем 1,6 литра и мощност 87 к.с. Той засилва машината до 164 км/ч, а ускорението 0-100 е за 14 сек. Освен него се предлагат и два дизела с директно впръскване на горивото. И двата са с обем 1,7 л., като по-слабият има табун от 65 коня, а по-силният - 75. При тях средният разход на гориво е под 6 л. на 100 км.
|
|