|
Катя Тодорова, БНР: Вероятно вина имат и двете страни.
АИ: Да де, обаче обикновено се изкарва виновна само едната страна, а другата страна много рядко е склонна да признае вината си! Но аз споменавам Михайлов, понеже попитахте за поука. Той беше човекът, който положи изключителни усилия, за да отвори МС, да отвори коридорите на властта, да отвори вратата на журналистите спрямо това, което става в коридорите на властта. И този човек беше направен опит въз основата на пълна фалшификация и компромат буквално да бъде унищожен именно от тези, за които той работеше - от журналистите!
КТ: Каква е обаче вашата...
АИ: Защото, когато медиите залагат на деструктивното, когато основният подход е да извадиш една теза фалшива, полуистинска, изваден факт, детайл от контекста, когато основният подход е този - вадиш някакъв факт или вадиш някаква полуистина или някаква лъжа и караш отсрещната страна, притискайки я до стената, да се оправдава, да обяснява защо бие негрите или защо, както каза Мишо Михайлов, пиели водка в 4 сутринта - тогава не може да се говори за общуване.
КТ: От друга страна, през всичките тези години, не говорим само за последните 4, една от основните тези на властта беше да се сърди на медиите за своите провали.
АИ: Не, това беше теза на медиите! Това е, което аз ви казвам - властта никога не се е сърдила на медиите, напротив!... Това правителство де факто, имам предвид правителството на Иван Костов, да не стане объркване, постави основата на медийната политика и на политическия ПР. И спомнете си колко доволни и щастливи бяхте журналистите навремето, бяхме - когато виждахме разликата между Райдовски и това, което прави правителството на ОДС, което прави правителството на Иван Костов. Спомнете си колко тотална беше разликата в стила, в общуването и колко щастливи бяха всички! Аз винаги съм била свидетел на искрени, на открити отношения с медиите. Иван Костов е бил човек, който е казвал: идете и го кажете това на медиите. Никога не съм чула от него репликата "Скрийте това от медиите"!
КТ: Обаче нали трябва да сме наясно, че...
АИ: Вие казахте - основната теза на властта беше "медиите са виновни". Не, това беше основната теза на медиите! Това илюстрира предишната ми теза - че някой във вестниците написа, че властта мрази медиите, Костов е недоволен от тях, студен, дистанциран и като цяло правителството не иска да си общува с тях. Излезе тази теза и какво правим оттук нататък - обясняваме, че нямаме сестра!
КТ: Нали не казвате, че медиите са виновни за провала на властта?
АИ: Не, това отново е журналистическа теза, разбира се, че не са виновни.
КТ: Тоест такова нещо не съществува?
АИ: Кое?
КТ: Говорим за провала на миналата власт.
АИ: Аз не знам къде се е провалила миналата власт! Миналата власт извоюва поканата на България да започне преговори с ЕС! Миналата власт изработи толкова добри позиции на България за членство в НАТО, че сега България е класирана на 3-о място сред кандидатките за НАТО! Миналата власт свали визовия режим! Миналата власт осигури финансова стабилност и политическа такава! Аз не знам къде се е провалила миналата власт!
КТ: Можем ли обаче да се сърдим на вота на хората?
АИ: Не можем. Ето, виждате ли! Нашият разговор е типична илюстрация за общуването между медии и власт! Вие ми вменявате тези, вие не ми задавате въпроси! Може ли да се сърдим на хората означава "вие нещо се сърдите на хората" и аз оттук нататък трябва да обяснявам, че не се сърдя. Не, не се сърдя на хората. Но когато питате, не вменявайте тези!...
Журналистите бяха добре дошли в МС. Те получаваха от Иван Костов конкретни и ясни отговори! Те не получаваха отговори в стил "като му дойде времето, ще ви кажа"!...
Бих казала следното изречение, когато става дума за министър-председател и за политически имидж. Значи, българският министър-председател не може да си позволи да пази имидж. Той или върши работа, или пази имидж! Един премиер не може да си позволи да работи единствено и само за имиджа, той трябва да работи за държавата си, защото от опит виждам, а мисля, че и вие като журналисти го знаете, други институции могат да си позволят да работят единствено и само за имиджа, доколкото нямат особено важни и реални функции в самата държава, нито пък искат да поемат подобни отговорности, като президентството например!
