Къде тон и половина е общото живо тегло на новинките ни министри, изчисли кантарчето на "Труд" пред сградата на правителството. От една страна, твърде добре! Здравинки са ни ръководителите, няма да ги мислим. От друга - много се надяваме къмто края на мандата да не се кахърим, че не сме разменили още в самото начало килцата им срещу някакви по-полезнички стоки.

Има само един малък измерителен проблем. Министърът на културата Абрашев е кантариран без булка Абрашевица, а пък (както милата семейна двойка споделя в "24 часа") те заникъде не са един без друг, даже на работа ходят заедно. Щото той е сирак и няма други близки. Въпросът е, ако имаше, щеше ли и тях да поведе в министерството.

Но това са все бели кахъри. Лошите неща са в областта не на културата, а на зоологията. Първо на първо научаваме от Часовете, че свинските салами били всъщност телешки. Остави това, ами даже не били от нашенски говеда (тях, както знаем, лудост не ги лови), ами от вносни, изнежени, а вероятно и болнави теленца. Второ на второ, вестникарите вкупом ревнаха, че премиерът ги вкарал в кошарки, обградени с въженца, откъдето те трябва да осъществяват комуникацията с кабинета му и да информират обществеността за държавния живот. А както знаем, Н.П.В. (Негово премиерско величество) има С.Н.А. (страшно непоносима алергия) към малък и едър добитък, въобще към всичко, що стои в кошарки.

На него фон единственото, което ни вдъхва крехка надеждица, че светът ще чуе за нас, идва от Великобритания. Оттам са сърдечните целувки между Стоянов и Блеър и моминският кикот между съпругите им, фотоувековечени по страниците на вестниците. Там са още и известните пъбове "Борш и сълзи" и "Броячница на пари", където според авторитетния "Файненшъл таймс" хъшове, преоблечени като юпита, са направили заверата за новото българско правителство.