Да си млад в България не е лесно. А да си млад художник е занимание с утежняващи обстоятелства. През последните 12 години българското изкуство беше оставено изцяло в ръцете на един всевластен, хаотичен и най-често лишен от художествени критерии пазар. Годините минаваха с мисълта за бъдещето, когато "нещата ще си дойдат за мястото" и за хората на изкуството ще има нормални условия за работа. Обаче...
Нищо такова не се случи. Повечето художници са принудени да жонглират между работата за пари (зад компютъра на някоя рекламна фирма) и малкото откраднато време за изкуство. Действат правилата на естествения подбор. Който има достатъчно сила и желание да продължи, може и да стане творец. Иначе много от младите в търсене на препитание работите си по вкуса на пазара. В повечето случаи това е грешен път, който може да ти осигури доходи, но и да те направи част от морето на арт конфекцията.
Хората, които купуват изкуство
са рядкост. Те се делят най-общо на два типа:
Първият - тези, които смятат себе си за познавачи и колекционери. Повечето са консервативни ценители, които се ориентират към утвърдени и популярни имена, тъй като избират изкуство повече на базата на това, което са прочели или чули за него, отколкото на това, което виждат. Това са купувачи, които гледат на изкуството като на инвестиция.
Вторите нямат информация за художници и стилове, но искат да сложат в дома си картина или пластика. В избора си те са ръководени единствено от спонтанните си симпатии към конкретната работа и, разбира се, от цената. В повечето случаи картината няма да е сред най-скъпите предмети в дома им. Цената, която са склонни да платят, не надхвърля 200 до 500 лв. Те по-често купуват работи на млади автори (защото са по-евтини) и понякога взимат учудващо смели решения.
Тук трябва да кажем, че и първите, и вторите, дори само с проявеното си отношение към изкуството, са достойни за уважение. Но и едните, и другите са твърде малко, за да можем да говорим за пазар на изкуство в България.
Тук е представена моментна снимка на младото поколение в българското визуално изкуство. Авторите са подбрани единствено според тяхната защитена творческа позиция, оригинален поглед върху проблемите, свободно боравене с материали, техники и медии. Цените са повече на базата на личната преценка на автора и галеристите, отколкото на досегашни продажби.
Най-популярна у нас е живописта
Сред младите тя обаче преживява най-трудно. Няколкото младежки изложби пред последните години показаха колебанието на артистите между авторските им амбиции и нуждите на пазара. Външно това колебание се изразява в предпочитание към по-малки формати и желание за безконфликтно влизане в домашните интериори. Но когато създаването на такова изкуство носи талантлив заряд и е искрено, то има художествена стойност.
Един от тези художници е Расим Кръстев. През пролетта той представи изложба под названието "Мълчи и нараствай" в галерия АТА - център за съвременно изкуство. Там той показа нетрадиционен поглед върху човешкото тяло. В него се отразяват деформациите на времето, налагащи синтетични идеали. Тази синтетичност е подсилена и от употребата на акрилни бои с ярка цветност или графични ефекти само в черно-бяло. Стилът и маниерът на работа му е близък до естетиката на попарта. Живописта на Расим може да бъде купена извън галерия 500 и 1200 лева.
Друг автор, който в последно време активно работи живопис, е Моника Попова. Нейният талант смело експериментира в различни области на пластичните изкуства. В живописните си платна тя обръща поглед към себе си, говорейки дълбоко лично, употребявайки сложни символи, експресивни форми и ярка цветност. Именно защото е емоционална и говореща директно на публиката, живописта на Моника Попова е трудна за продаване. В изложба картините й варират между 500 и 1200 лева.
Наскоро приключи изложбата на току-що завършилия Художествената академия Самуил Стоянов. Неговите малки по формат живописни платна представят оригинален поглед към действителността. Прости, сякаш случайно подбрани сюжетни ситуации, с елемент на абсурдна гротескност, с по-дълбоко вглеждане отвъд реалността. Цената им не надвишава 400-500 лева.
Талантлива и интересна живопис показват и автори като Васил Абаджиев, Иван Пръмов, Пламен Маков, Марио Лехчински, Красимир Русев, Димитър Петров и др. Въпреки че правят самостоятелни изложби и участват активно в общи, те рядко разчитат на продажби от галерия. Техни работи в среден формат могат да бъдат купени на цени до 500 - 600 лева.
През последните години по някаква странна логика
графиката се превърна в пренебрегвана сфера
в изкуството. За повечето купувачи работа върху хартия е нещо, което няма голяма стойност. Този феномен е специфично български, защото в западния свят печатните техники са на особена почит. У нас в годините до средата на 90-те бе създадена голяма и много почитана по света графична школа. Днес сериозни неща в графиката правят малко автори. Сред тях е пловдивчанинът Ицко Мазнев. Неговата цветна литография и смесена техника работи със съчетанието на абстрактни цветни петна и фотографски детайли от реалността. Печатната му техника е изключително сложна и работите му приличат на акварела и живописта. Цените му варират между 300 и 800 лева, взависимост от сложността на изпълнение и броя на отпечатъците.
Много интересни литографии показва напоследък и Стефан Божков. Той играе с образите на принципа на колажа, като вкарва в тях различни символи и смисли. Негови работи могат да се купят от 300 до 700 лева.
Други двама автори с голямо графично умение са Димо Колибаров и Юлиан Йорданов. Според формата техни номерирани графични отпечатаци могат да се купят от 80 до 600-1000 лева.
Скулптурата е по-далече от пазара
заради по-високата си себестойност. В нея обаче също има интересни автори. Като художници с ясно изразен творчески почерк се открояват Камен Цветков, Ивайло Аврамов, Теодор Нанев, Тодор Ламбов, Йоханес Артинян, Николай Колязов и др. За тях е характерно майсторско владеене на пластичния материал, независимо дали е бронз, глина, гипс или восък. Техните интереси се разпростират от абстрактните композиции до човешки фигури. Цената при тях е относителна, но например фигуративната пластика на Камен Цветков е около 800 - 900 лева. Подобни са и цените на другите автори.
Тази статия е посветена на младото поколение в българското изкуство. Тя няма претенцията за изчерпателност, а отразява само един субективен поглед върху това, което се прави у нас. В нея отсъстват много талантливи млади автори, чиито работи всеки, който се интересува, може да срещне в галерии и ателиета. Тесният свят, който обитаваме, може да остави художниците в неизвестност само ако публиката няма достатъчно интерес да ги открие.
Често в цените има големи амплитуди, което се дължи на колебанията и нередовността на пазара. Така че една и съща работа може да бъде купена с голяма разлика в цените взависимост от мястото и ситуацията в която се продава.
1. Живопис на Расим Кръстев, която възпява ежедневието на бодибилдинга и чрез купа плодова салата.
2. Експресивната живопис се стреми към общуване в картините на Моника Попова с жестове и знаци.
3. "Неочаквано" на Самуил Стоянов е наистина неочаквана картина.
4. "Направено за Робин" от Стефан Божков - обект може да бъде и въображаемия арбалет на Робин Худ.
5. От "Куфар"-а на Ицко Мазнев е останала само стара панта. В нея обаче има неподозирани възможности за създаване на графика.
РЕПРОДУКЦИИ: Архив "СЕГА"
|
|