|
Поради недотам високия бюджет, програмата в Банско бе умерено амбициозна. Сред многобройните чужди гости от 10 държави имаше само двама, чиито имена ще се запомнят след представянето им у нас (впрочем кажи-речи единствените имена, които бяхме чували и преди). Това са немският пианист Аксел Цвингенбергер, чието буги раздвижи публиката на площад "Никола Вапцаров", одрямана от предишните изпълнители, и чернокожият Джо Къртис Уилямс, който дойде като вокалист на иначе добре познатите от предишните си посещения у нас "Ади Мюнстер бенд".
Цвингенбергер демонстрира ищаха си още на джем-сешъна предишната вечер, а заедно с Уилямс направиха импровизиран дует дори на пресконференцията за журналисти преди концертите си. Негърът от ЮАР, който има солидна класическа подготовка (същото важи и за пианиста, който се насочва към бугито след дълги години свирене на класически пиеси) спечели сърцата на публиката с джаз-стандарти като "Summertime" и "Georgia On My Mind".
Колегите му от "Ади Мюнстер Бенд", чието дикси подхожда повече за "Октоберфест", отколкото за сериозен фестивал, избраха най-подходящата дестинация за своя джем-сешън: една от легендарните бански механи - "Молеровата къща".
Въобще традиционната атракция на града предложи сериозна алтернатива на джаз-сцената, издигната току пред читалището. Всяка уважаваща себе си кръчма има собствен оркестър, най-често цигански, който обаче свири македонски песни и даже е разучил едно-две джазови парчета за случая.
Българските джазмени, които се бяха изсипали в Банско в пълен състав - Камелия Тодорова, Васил Петров (с любимата си Деси Тенекеджиева), Симеон Щерев, Вили Казасян, Ангел Заберски-син, Вили Кавалджиев - предложиха до болка позната програма, но пък уважиха механите рамо до рамо с чуждите си колеги. Египтяните от "Йехиа Халил Ориентал Бенд", които свириха интересна версия на своя фолклор със "западни инструменти", проявиха учудваща схватливост в разучаването на право хоро.
Сред връхните точки на джазфеста трябваше да бъде световният рекорд, поставен от човека-паяк Иван Кристоф. Българският емигрант в Торонто, любител на силните усещания, се гласеше да се изкатери и пусне по въже, висящо от балон. Лошо време обаче осуети влизането му в "Гинес".
Адреналинът около лющкащия се напред-назад балон и щъкащите наоколо въодушевени дечурлига все пак бяха налице, въпреки провалената атракция. Кристоф остана доволен: "Направихме реклама на фестивала и Банско, децата се радваха, целта беше да няма произшествия, пък рекорда ще го поставя друг път".
Иначе програмата не беше много балансирана. В четвъртък например и сеирджии, и ценители бяха страхотно изнервени от камерния джаз, който им бе предлаган цяла вечер. За щастие това не се повтори. Имаше невероятни организационни недомислици от типа да няма преводач за немските гости и да викат Иван Кристоф да им превежда от английски, при положение че човекът от 11 години почти не е говорил български и хабер си няма от музикалната терминология. Сред куриозите беше и роялът, който войници докараха от читалището в Разлог в последната секунда, защото Цвингенбергер отказа да свири на електрическо пиано.
Силният вятър и дъжд в неделя застрашиха добрия край на фестивала, който си е един голям теферич. В комбинацията "Банско джазфест" по традиция акцентът пада повече върху Банско, отколкото върху джаз. Хората се веселят, местната младеж, че и бабите, излизат на площада да видят "оти е дошъл джазо", а музикантите и гостите се отдават на гуляи в местните хладни механи. Търговците на бира и балони правят оборот-мечта покрай феста, без да са натрапчиво-неизбежни като в Банкя. А кметът на Банско, като съорганизатор, беше пуснал фонтани на площада и прилични тоалетни в читалището. Което си е направо глобализация.
|