|
Ако филмът беше холивудска ширпотреба, 9 години по-късно двамата щяха да са се оженили, народили куп деца, направили кариери и да живеят щастливо до края на дните си.
Но Линклейтър умее да завършва филмите си. Доказва го и с "Преди залез" - продължението, което никой не очакваше, понеже първият филм не стана точно касов хит, а през изминалото десетилетие дори верните му поклонници бяха успели да го забравят.
Продължението събира оригиналното трио създатели на първия филм - като този път режисьорът отстъпва на порасналите Делпи и Хоук сами да напишат голяма част от репликите си. "Преди залез" до голяма степен е филм "в реално време" - титулярите са съзрели точно толкова, колкото се очаква от героите им (в "Преди изгрев" бяха на 20+, сега са на 30+ години). В реално време са и развиващите се на екрана събития - при втората си среща героите им нямат на разположение една нощ, а час-два до излитането на самолета за Ню Йорк.
Колкото първият филм беше романтичен, наивен и пълен с надежда, толкова този е притихнал, умислен и безнадежден. Двамата - днес известен писател и екоактивистка - си говорят как на повърхностно ниво са окей, но всъщност са провалили личния си живот.
За всеобщо учудване "Преди залез" е не само по-зрял, но и като цяло по-добър от оригинала. Дори екстериорите на Париж са по-уместни от забележителностите на Виена. Подобни любовни истории са често явление в живота и рядкост в киното; всъщност сещам се за един-единствен филм в последните години, който да ни е показвал подобна искряща безнадеждност. Той се казва "Изгубени в превода".
"Преди залез" не само не е за изпускане, нещо повече - неговият предшественик неотдавна дочака закъснялата си премиера в българските видеотеки. Така днес двата филма могат да бъдат изгледани един след друг (изключително кратки и стегнати са) и от това историята няма да загуби нито частичка от свежестта си.