Идвам да помогна на премиера да успее в изборните си обещания, които получиха подкрепата на половината избиратели. Дълбокият ми вътрешен мотив е да съм част от усилията да излезем от блатото, в което сме от 10 години и 50 преди това. Само фигурата на този премиер можеше да ме мотивира. Той е най-ярката личност в обществения живот на България в последните 5 десетилетия. Следях изявите му, доколкото можех, и по времето на комунизма. Но тогава бях песимист, че ще може да гласуваме за движение, водено от Симеон Втори. Едва в последните 10 години моят оптимизъм започна да се връща. Особено когато го видях за първи път. В Ню Йорк, в хотел "Пиер" на Пето авеню в Манхатън в края на 1992 г. бях поразен от интелектуалната му сила, излъчването и способността му точно да оценява събития и хора, което ние, тогавашното ръководство на СДС, не бяхме подготвени да правим. На фона на интелектуалния му ръст почувствах себе си и другите СДС водачи незначителни. Бях политически депресиран. Срещата с царя ме извади от това състояние...

Но мислех философски - нима сме толкова глупави да не разберем, че има начин да създадем нещо ново чрез връщането към доброто старо - демократичната Търновска конституция, погазена от комунистите с подкрепа на съветската армия. Казвах си: "Дай боже да дойде този момент, в който ще направим нещо под ръководството на цар Симеон!"

(пред "24 часа")

----------------

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ - вижте коментара "Не питай за господаря, питай за слугата му" на 9-а стр.

-----------------



И ВСЕ ПАК ПОСЛЕСЛОВ!

Директорът на премиерския кабинет е изчислил мочурливата част от историята на България на базата на прелюбопитни цифри - през последните 10 години и още 50 преди тях. Чрез обикновено изваждане получаваме 1941 г. И така се оказва, че бухването в блатната тиня се осъществява през последните две години от царуването на Борис III, бащата на работодателя на г-н Ганев!

Ние да му бяхме работодател, щяхме бая да се замислим... В чии ръце поверяваме ключовете от кабинета си?! Чисти ли са те? Хладен ли е умът, който достига до такива антиисторически умозаключения? Не е ли прекомерно горещо сърцето, което изживява именно 1941 г. - годината на нападението над СССР - като фатална и за България? Каква е мотивацията му да разсъждава по този начин, не е ли тя продиктувана отвън?

Г-н Сакскобургготски, да бяхте се замислили.