:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,050,704
Активни 102
Страници 21,144
За един ден 1,302,066
НАЙ

Брат Мормарев не говори вместо героите си

Навръх седемдесетгодишнината си Марко Стойчев не спира да чете, да пише книги и сценарии, и да се плаши да не почне да се взема прекалено насериозно
СНИМКИ: Семеен архив

Той се замисля на изпроводяк, а после го казва: "Не мога да не съчувствам на тези, които си мразят работата. Изглежда е ужасно мъчение да ходиш на работа без желание. Аз винаги го правех с удоволствие, радвах се на работата, и тя ми се отплащаше. Каквато и да е.



Сигурно съм работохолик..."



Известният сценарист, който на 12 септември ще навърши 70, не винаги е бил галеник на Десетата муза. Малко след чешките събития през 1968 г. директорът на БНР Тодор Стоянов го уволнил от радиото, където Марко Стойчев бил главен редактор в редакция "Хумор и сатира".

Скарали се за една поема на Валери Петров, която Стойчев пуснал повторно, без да пита може ли. Пък шефът не обичал хумора, особено въпросната сатира.

- Това радио да не е на Валери Петров?! - гърмял босът.

- Ама не е и на Тодор Стоянов - позволявал си дързости редакторът.

След два месеца станало това, което става в такива случаи - уволнили шефа Стоянов...

Не, така не става, просто пробвам дали си съсредоточен, драги читателю. Животът не е кино, както пееше Мирей Матьо, затова се случило баналното - без работа останал Стойчев.

Пък в онези централизирани времена, като те изметат

отнякъде,



значи, че те измитат отвсякъде.



Пред хумориста хлопнали щата си много и разнообразни културни институции. Чрез добри приятели той намерил служба в Центъра за туристическа пропаганда при Комитета по туризъм. Трябвало да прави туристически дипляни. Мислите, че се отчаял ли? Не, и това вършел с удоволствие. Освен всичко останало трябвало да храни двама сина - Кънчо и Митко, та към радостта от труда се притуряло още нещо.

Иначе с другия "брат" - Мориц Йомтов, подхванали киното на шега. Двамата си работели в тандем - пишели фейлетони за в-к "Стършел", но и на ум не им минавало да гледат на киното другояче, освен като на място, дето можеш да убиеш два часа. Идеята за нова професия им дал Анжел Вагенщайн - той тогава работел в ГДР. Прочел единствената им книжка, издадена в "Библиотека Стършел", и им казал: "Абе вие защо не напишете някоя комедия, знаете ли какъв глад има за такива неща - и в ГДР, и в България...

Те на шега написали проект - при това за съвместна немско-българска продукция, пратили го в Германия, и забравили. След два месеца



им пристигнали 5000 марки - то било само аванс.



Немците произвели двамината във висок ранг - почнали да ги наричат уважително - "Булгарише шрифтерер" (българските писатели), и заръчали голям сценарий. Братя Мормареви се хванали за писалките с възторг и ужас - тая работа изобщо не им била ясна. Затворили се в Банкя, и написали каквото написали, после викнали корифеите - Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер, да видят... Вагенщайн ги наругал - "нищо не сте направили още". Посърнали. Тук на Мориц хрумнала спасителната идея: "Абе дай да идем на кино, и да видим как става..."

Отишли - като за пръв път. Марко Стойчев и досега си спомня - гледали филма "Хубавата американка". Едва ли някой в света го е гледал с по-голямо внимание. После седнали и цяла нощ възстановявали филма, кадър по кадър. Към 4 и 30 сутринта взело да просветва -



вън и в главите им.



Така се родила "Старинната монета" - не точно филм, а мюзикъл. Решили да е мюзикъл - уж за по-лесно. Петър Ступел написал музиката. Сега Марко Стойчев е доволен, въпреки съкрушителните тогавашни критики срещу продукцията в България. Мюзикълът се оказал успешен, особено в ГДР. Станал и история, днес се оказва, че е първият български мюзикъл.

С Мориц Йомтов - биохимик по образование, Марко Стойчев, който е завършил английска филология в СУ, никога нямал съавторски проблеми. "Събирахме се у тях в кухнята, говорехме и си измисляхме..." - разказва Стойчев. - "Приказвахме си, смеехме се; аз винаги съм бил на машината. Не можех да мисля, ако машината не е пред мене."

Въпреки това вторият филм, който ги прославя, е чак след 6 години. Казва се "Таралежите се раждат без бодли". После идват още много, които оставят паметна диря в родното кинопроизводство - "Сиромашко лято", "Изпити по никое време", "Войната на таралежите","Двойникът","Васко да Гама от село Рупча","Адио, Рио" и т.н., но сценаристът си спомня "Войната на таралежите" с най-големи подробности. Имало там



по замисъл едно положително геройче.



Този образ най не вървял в процеса на работа. "Когато пъхаш думи в устата на героите си, а те не влизат, започваш да се измъчваш" - разказва Стойчев. "Всичко се оправя, когато те си заговорят сами. Така беше и с въпросния герой. Прекалено положителен го искахме. Чак щом почна да се държи като нормално момче, с хитрините и белите, всичко си дойде на мястото."

Може би по тая причина "Таралежите...", освен че спечелил не една овация и награда по международните кинофестивали, се продал успешно на много места по света. Изтъкнат белгийски майстор тогава изразил недоумението си, че такова касово произведение е създадено на чернобяла лента - това отблъсквало поне две трети от евентуалните клиенти.

По-сетне наградите за филмите на братя Мормареви се засипали като дъжд: Специална награда на Варненския кинофестивал, награда в Хихон, Испания, за "Изпити по никое време", награда на Юнеско, награда за най-добър сценарий за филма "Двойникът" (Варна 1980) и др.

И днес, когато



Морис Йомтов не е между живите,



Марко Стойчев продължава да подписва фейлетоните и романите си с псевдонима "Мормареви" или "Брат Мормарев". В уводите към романите си "Лили" и "Дядо Коледа и седемте разбойника", излезли доста след смъртта на Мориц, той споделя, че невидимият съавтор продължава да е до него, докато пише.

С многото филми и книги зад гърба си, с придружаващата го из леки и тежки командировки съпруга - вирусологът Веселина Стойчева, с двамата сина, с внука и двете внучки, Марко Стойчев би трябвало да е един изпълнен с благодарност към съдбата и доволство от пътя си човек. Питам го дали е така.

Отговаря, че най-го е страх да не вземе да се взема прекалено насериозно. Останало му е от "брата Мориц". Още на времето, като ученик, имал двама добри приятели в гимназията. С тях играели следната игра: всеки ден си казвали един другиму онова, които било за критика.

Може би този урок е научил известния сценарист на скромност и иронично отношение както към себе си, така и към всеки,



който страда от "комплекс за пълноценност".



Сега Марко Стойчев пише сценарий и роман - "Дневникът на дядо". С децата се разбира, вероятно точно защото не е максималист. Както в бащиното му семейство, така и в неговото се ценят тези остатъци от патриархалност, които дават чувството за семеен уют и здрав родов тил. За съжаление, Марко Стойчев вижда, че тия добродетели също се изнизват с приобщаването на страната към по-напредничави континенти. Разказва как негова роднина, живееща в Америка, му описала наскоро отношенията със сина си:

- Не му върви много в работата, напоследък доста закъсва...

- Ти сигурно му помагаш доста, нали имаш възможност.

- О, разбира се, че му помагам - син ми е. Давам му заеми с много изгодна за него лихва.

И Марко Стойчев се засмива така, както се смеят филмите му - весело, но без сарказъм.

Марко Стойчев разбира всички деца, дори индийчетата. "Първия път в Индия, като видях беднотията, плаках в хотела...Но сега Индия се развива много бързо" - разказва той.

1116
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД