|
това го лишава от естествената му защита и го прави лесно уязвимо за слънчевите лъчи. ВВсеки милиметър по тялото на самоеда и хъскито е в съответствие с природата, в тях няма нищо излишно или изкуствено. Краката им са здрави, силни и добре поставени, а между възглавничките на лапите имат силно окосмение, което ги пази от режещия лед. Когато тичат, те стъпват стъпка-в-стъпка, следите им изглеждат сякаш имат само три крака - това не е случайно, така им се налага да утъпкват по-малко сняг и пестят енергия. Дори температурата на възглавничките им е с няколко градуса по-ниска от телесната, която е 39*C, за да не се топи снегът под краката им, тъй като би полепнал по тях, а това със сигурност води до замръзване. ККогато са на мисия и спят в снега, те привеждат в действие дългите си, добре окосмени опашки. Утъпкват си местенце и се свиват на кравайче, като покриват с гъстата си опашка носа, който иначе остава незащитен в леда. Ако ги затрупа снегът, им е добре - така пронизващият ги леден вятър няма да им пречи. Те са истинските господари на ледената пустиня.
Макар и напълно лишени от агресия към хората, хъскито и самоедът смело защитават честта си и доказват произхода си, като се бият умно и пестеливо. Много трудно е да разгневите представителите на тези породи, но направите ли го, бъдете сигурни, че ще бъде запомнено. Това са кучета, които
не могат да бъдат унижавани и бити -
веднъж загубили доброто им отношение трудно ще си го възвърнете.
Тяхното обучение трябва да започне в най-ранна възраст и да бъде едновременно строго и ласкаво, затова, ако не сте имали друго куче, те не са добър избор за вас. Ако нямате време за вашето куче от Севера, го обричате на живот под неговото достойнство. Тъй като са твърде умни и не им е достатъчно да ги затворите вкъщи, да им хвърлите кокал и да ги оставите да си гризат, те стават апатични, проявяват ужасен инат, скучаят и спират да се интересуват от света. А ако имате двор, очаквайте големи поражения - пригответе се за дупки, изкоренени цветя и стъпкана трева - това са същества, които не търпят бездействието.
Да имаш самоед или хъски за свой верен приятел е чест, която не е лесно да заслужиш, но веднъж спечелиш ли сърцето на един от тези ледени герои, той ще бъде готов да те следва навсякъде, на всяка цена, с всички сили.
ИСТОРИЯТА ИМ
Най-старият приятел на човека
Самоедът е смятан за породата най-близка до аборигенното, "първото" куче и въпреки че става известен в Европа като порода едва през 1911 г., когато Амундсен покорява Южния полюс с впряг самоеди, той е доказано най-старото впрегатно куче в историята.
Думата "самоеди" значи "придвижващи се сами". Идва от наименованието, което руснаците са дали на северните номадски племена - едно от които са ненците, чието куче е сегашната самоедска лайка.
В началото на селекцията тези кучета далеч не са били така бели, напротив, почитателите им са се опитали да създадат черно куче, но не са успели. Колкото и да са кръстосвали кучета с черни петна, са се получавали бели кутрета и след като дълго са повтаряли напразно опитите си, те са открили, че за разлика от всички други животни при тази порода белият алел е по-силен от черния (както е при белите мечки и северните лисици).
Синеокият ловец на мечки
Столетия наред хъскито е било верен спътник на североизточните номадски племена като закрилник, приятел и помощник. Освен да тегли шейни, то знае и да ловува, което го прави безценен при лова на бели мечки, а освен това е и изключително талантлив помощник при охраняването на стада от северни елени и пренасянето на пощата. То е носител на един много интересен отличителен белег, а именно сините очи. Не всички хъски ги имат, но онези, през чиито очи се процежда светлината на леда, имат изключително загадъчен вид. Хъскито е и родоначалник на една друга северна порода - аляския маламут, досегашен верен помощник на ескимосите в Гренландия, който е получен от кръстоска на хъски с вълк.Д
|
|