Как изглежда домът на една примабалерина от ранга на Маша Илиева? Може би като в роман на някой руски класик? Или пък ултрамодерен, с много свободно пространство за танцуване? Тези предположения обаче се разпаднаха в мига, в който Маша (Мария) Илиева, отскоро и директор на балета на Софийската опера, отвори вратата. Там ме посрещна нещо много ведро, слънчево и пълно с настроение. Просто Маша си е създала малък райски кът на пъпа на София, напук на алармите на автомобилите и увисналия над сградите смог. "Аз съм много весел човек, въпреки че не ми личи", твърди тя.

Жилището на примата не е огромно - дневна, спалня и кухненски бокс, напъхан в тесен коридор. Не че Маша не обича да готви. Напротив, тя си има свои специалитети и любими ястия, но



не й остава време за подобни занимания



Иначе сама признава, че обича да похапва. Но се ограничава. Тайната на идеалната й фигура се дължи не само на ежедневните занимания с балет. "Пробвала съм какви ли не диети и съм се убедила, че човек не трябва да се лишава от нищо. Всеки продукт има значение за организма. Въпросът е да се намалят количествата", обяснява тя.

Спалнята й е малка и в нея няма гардероб. Тази роля изпълнява скритият скрин под елегантното тъмно легло. Там Маша съхранява и балетните си костюми - красиви пачки в бяло, черно и тъмносиньо. Бялата е от "Лебедово езеро" и е обсипана с миниатюрни перца. "Сама съм ги пришивала", показва тя поне стотината перушинки. Над главата в спалнята й пък е закачена картина - подарък от нейна ученичка.

Маша Илиева има своя балетна школа и води курсове както за малки таланти, така и за техните майки. "За тази работа няма възраст.



Най-малката ми ученичка е на 3 години



и половина. Балетът обаче е достижим и за възрастна жена", казва тя.

Та именно балетът неминуемо поставя отпечатък на цялото жилище. По вратите са закачени афиши от спектакли на Маша. А дневната е приютила най-много балетен "материал" - дипломи, грамоти, снимки...

Това помещение е разделено на две - едната част е с диванче, маса, телевизор и всичко задължително за една дневна, а другата е превърната в репетиционен кът. В единия й ъгъл има красив тъмносин шкаф, събрал част от многобройните сувенири от цял свят, които Маша Илиева е донасяла след всяко свое турне. "Къщата е пълна със сувенири. Няма къде да ги слагам. Вече престанах да нося", казва тя.



Едната стена тук е огледална,



а другата със стенка и балетни снимки.

Другата - "обичайната" част, пак е далеч от традиционните представи за интериор. Диванчето е събрало цветовете на дъгата, а масата пред него е в актуалния дървено-стъклен стил. На етажерка чинно стоят още сувенири. Единият е истинска лешникотрошачка, подарена на балерината по време на гостуването й в Германия с едноименния балет. В малка "къщичка" пък са събрани подаръците на нейните възпитанички - все статуетки на балеринки в различни пози.

Въобще в този дом балетът е на първо място. Приятелите, с които Маша често се събира, остават на второ. Това обаче е нормално за работохолик като нея.



Тя всъщност се увлича по балета от малка



Майката на Маша е родена в Санкт Петербург и като дете е танцувала и участвала в театрални спектакли. Голямата й мечта била нейното момиченце да стане балерина. И се сбъднала.

"От малка започнах да посещавам спектаклите на Международния балетен конкурс във Варна и тези на операта в София. После дойдоха уроците по балет. Съдбата ми бе предопределена", разказва Маша Илиева. Ако не беше станала балерина, сега тя може би щеше да е художничка, защото и до днес любимото й изкуство, а и хоби е да рисува. "Всички тетрадки ми бяха изрисувани. И сега, встрани на написаните редове, винаги си надрасквам и някакви скици. Но не рисувам много добре", скромничи балерината.

В Хореографското училище я приели сред първите в списъка. Имала късмет, че още на следващата година пристигнали специалисти от Хореографското училище в Санкт Петербург (тогава все още Ленинград) и харесали три деца. Между тях била и Маша. Там учила 7 години.



"Още помня първото си качване на сцена



Ужасно се страхувах. В един момент даже се сблъскахме с едно от момичетата. Затова и сега, като преподавател, изправям децата от много малки пред публика, за да преодолеят този почти панически ужас от неизвестното."

Колкото и странно да звучи, Маша Илиева никога не се е блазнила от международни конкурси. "Стигаше ми, че спечелих приз във Варна. От този момент престана да ми е интересно."

В Софийската опера я приели по стандартния начин - с конкурс, както всички останали. Маша обаче се оказала не като всички останали. Още първата година получила солови партии. "Въпреки това минах през всички етапи на развитието. Играла съм абсолютно всичко", казва настоящата примабалерина.



Новата й отговорност като директор на балета



не я плаши. "Мисля, че разбирам от работата си. Занимавам се с деца, работила съм в Хореографското училище, преподавам в Музикалната академия, осъществявам серии концерти. Но не ми е тежко."

Маша е категорична, че в момента нейната балетна трупа е най-добрата в България. Като директор обаче смята да затегне малко дисциплината. Иска и да се пребори в състава да влязат повече млади хора. "Смяната на поколенията ще става много трудно, тъй като преди време промениха категорията ни и вдигнаха границата на възрастта за пенсиониране", тревожи се тя. Непосредствените й задачи са



да възстанови спектакъла "Силфида"



и да подготви новата премиера за сезона - на съвременна тема. "Искам и да подновя гардероба. Една пачка струва 200 долара. А ние трябва да облечем 40 балерини. Палците са 26 лева и се сменят постоянно. Балетът трябва да е пищен, красив. Искам да стигнем нивото на Гранд опера и Болшой театър. Преди време едно дете ме спря на улицата, позна ме и ми каза следното: "Аз обичам големите спектакли като "Лебедово езеро". Искам да играете повече такива, които са като приказки."