Михаил Горбачов, "Ла стампа":
"Много е важно президентът на САЩ да направи разлика между знамето на исляма и терористите, които го размахват, защото не от исляма произлизат омразата и насилието. Единственият път на обединение на света е в признаването на различията като принцип. Случилото се не е ли достатъчно да ни накара да разберем, че сме сгрешили пътя и стратегията? Нашата нетърпимост към тероризма предполага премахване на онова, което го подхранва."
Шимон Перес, "Ла Република":
"Терористичните нападения срещу САЩ разкриха другото лице на глобализацията: глобалната заплаха. Тя не се крие зад определена територия. Тя няма граници. Може да удари навсякъде, във всеки един момент, както и да изчезне като призрак. Този тероризъм, плод на съюза между бедност, ниска степен на развитие, фанатизъм, от една страна и съвременност, високи технологии, масови комуникации, от друга, е истинският Сатана на нашето време. Световната сигурност трябва да се адаптира към изискванията на новия конфликт. Това ще бъде борба, в която понякога ще трябва да наложим ограничения на свободата си. Но винаги трябва да търсим равновесието между опазването на нашата сигурност и защитата на нашата свобода."
Уилям Пфаф, "Интернешънъл хералд трибюн"
"Администрацията на Буш все още демонстрира тревожна неспособност да формулира целите в обявената война на тероризма, която изглежда ще започне в съсипания Афганистан. Тази война се очертава доста амбициозна, а като мащаб - едва ли не глобална, но с непостижими цели. Експерти предупреждават, че американското нападение дори може да узакони режима на талибаните, като им създаде име на защитници на националния суверенитет, с каквото сега не се ползват."
Depuis soixante ans et plus, les Etats-Unis ont renversé des dirigeants démocrates, bombardé des pays sur trois continents, utilisé l'arme nucléaire contre les civils japonais, mais sans jamais savoir ce qu'on ressent quand ses propres villes sont l'objet d'une attaque. Ils le savent à présent.
Aux victimes des attentats et à leurs familles, on peut manifester sa profonde sympathie comme on le fait à ceux qui ont été victimes du gouvernement américain.
Mais accepter, en quelque sorte, qu'une vie américaine ait plus de valeur que celle d'un Rwandais, d'un Yougoslave, d'un Vietnamien, d'un Coréen, d'un Japonais, ou d'un Palestinien... cela est inadmissible.
Traduit de l'anglais
par Sylvette Gleize
( Le Monde du 20 septembre)