|
И все пак като гражданин на европейска посткомунистическа страна, когато се раздухват искания за присъединяването ни към Запада, за западната ориентация на нашата политика и задължението на НАТО и ЕС да ни предложат бързо приемане, често се чувствам неудобно! Твърде неприятен ми се струва подтекстът на тази реторика... Неизбежно се поддадохме на изкушението да определяме Запада като добър, а Изтока - като лош. Краят на разделението на два полюса и прогресът на нашата цивилизация според т.нар. курс на глобализация, по който поехме, ни налагат усилия да мислим за бъдещия световен ред по нов начин. Скритото схващане за върховенството на Запада и малоценността на Изтока не би могло да се поддържа още дълго. Никоя географска и културна зона не може да се смята априори за по-добра по отношение на която и да било друга. Докато понятието Изток извиква негативни асоциации, а терминът Запад - позитивни, ще е безкрайно трудно да изградим нов световен ред на основата на равенството. Няма нищо лошо да си част от Запада, но това не може да бъде причина да се пропагандира тази принадлежност. Да бъдеш западен гражданин или западна държава не означава, че си по-висш. Уважението към идентичността на другите и убеждението, че всички са еднакво ценни, трябва да са в основата на усилието да се изгради истински мир и партньорство.
Времето на господството на белия човек, на европееца, на американеца или християнина над останалия свят свърши. Наш дълг е да се уважаваме взаимно и да работим заедно за общото благо.
