Десетки хиляди души трябва да се регистрират като администратори на личните данни на хората и да платят такса за това, става ясно от приетия вчера от кабинета проект на Закон за защита на личните данни. Това ще са чиновници от различни нива в администрацията, еднолични търговци, които наемат хора на работа, фирми, които боравят с биографии на наемниците си. Глобата за тези, които обработват лични данни, без да са регистрирани, ще е до 1000 лв.

Лични данни ще са всяка информация за даден гражданин независимо от нейния материален носител, която може да разкрие неговата "физическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или обществена идентичност". Тези данни могат да бъдат събирани само с изричното му писмено съгласие.

В закона обаче няма списък, в който да се изброяват кои данни са лични. Множество уточнения на закона щяло да има в други специални закони и подзаконови актове, заяви правистката от МВР Мая Добровска. Не стана ясно обаче дали и в тези норми ще има конкретно упоменаване на личните данни, за да не се налага чиновниците, които работят с тях, да правят самоволни интерпретации. Добровска не можа да каже дали например ЕГН-то ще се третира като лични данни, какъвто спор се водеше при стария вариант на законопроекта на кабинета "Костов".

Към защитените лични данни ще се включват и политическите и мирогледни разбирания и сексуалната ориентация.

Защитата върху личните данни пада, когато става дума за националната сигурност, запазването живота и здравето на човека, носител на тези данни и при разкриването на престъпления.