Ский ся, брат ми! Въртим гевреко от двайсе години. Било е секакво - и гурели, и шампанско. Ама квото е ся, безутешно - такова не е било.

Верно, гласувах за царя, ама като гледам кви ги върши, ми иде да се хакна в ей тоя стълб, честно ти казвам. Абе отвори си устата и кажи нещо на тоя народ, бе, царю честити! Поне кажи - ще мрем ли, ще оживяваме ли? Извинявай, ама ти надмина и жена ми, дето е по-катил и от катаджия-махмурлия. И от телевизията не съм и-и-ич доволен, да знайш, брато. Който и канал да щракнеш, некакви манджи все готвят - ама такива, цър-пър, с масълце, с лукче, с пиперче, едни златисти, едни завъртени, едни хрускави. Абе това е престъпление, бе, това е гавра с хората! На хората стомаха им залепнал, а те ни готвят пред очите секакви вкуснотии, та лигите ни да изтекат и да се проточат до земята като сталактити и сталагмити.

За телефон, парно и тоци да не говорим. Телефона ако не го платя тия дни, ще ми го резнат - и край, отивам в каменната ера. Щото радиаторите още миналата година ги резнах и ся съм вкарал в хола едно кюмбенце; и така се топлим, с кюмбенцето. Като деда ми едно време, да ми кацнат на дедовия те! - ама друг начин нема. Верно, кюнецо, дето съм го изкарал да стърчи през прозореца, опушва малко прането и чаршафите на съседката горе, ама кво да я праим. Тя пък, аман, пустата му жена, секаш сека нощ кара първа брачна нощ - толко ги пере тия чаршафи и бикини.

Та така!

Кажи ся нещо за себе си, брат ми. Кво си млъкнал? От мълчането файда нема. Я ги глей депутатите - цял ден мели с устата и накрая на месеца: хоп, хиляда каймета в джоба - а ни е копал, ни е садил...

Аз, да ти кажем, като се качи клиент, и го подхвана отдалеко. За живота, за скъпотията, за туйцък, за онуйцък. Не млък-вам! Некоя смешка му разкажа накрая, ей тъй, за украшение. И като дойде време за плащането, той вече ме чувства близък, свой и некак не му е удобно да се кьорави в апарата. Колкото му кажем - толко си плаща. Щото, ский ся, брат ми, тарифите ся са такива, че и до кенефа, с извинение, с такси можеш да одиш. Къдей Киро на кирия! Нали и аз къща раня; нали жената зинала като ламя: дай! дай! дъщерята - и тя! колата - и тя; едно гадженце си връткам, освен туй, щото, нали, и душицата требе малко с мед да я намажем - и то нищо не остава, майката си трака. Или ако искаш да съм изчерпателен - остава. На гевреко дупката остава!

Ама като стана талибан, ще видят те.