Откакто Христо Стоичков стана селекционер на националния отбор не спира да говори - хвалби, закани, че и рекламни клипове. А в дните около мачовете с Швеция и Унгария словесната му канонада, подета и от услужливи медии, чак ни проглуши. То бяха изрази като: "Моите футболисти са най-добрите в света" и "Знам как да победим шведите". Или пък: "Идваме в Будапеща само за победа" и "унгарците са по предвидими без капитана си Золтан Гера".

И както не спря да говори след позорното 0:3 и слабата игра срещу Швеция, така не спря и след мача с Унгария: "Можем да сме доволни и спокойни, че този отбор има добро поколение играчи", "Играхме добре" и "Продължаваме да гледаме напред - още имаме шансове за световното". И това при условие, че и децата разбраха - Мондиала в Германия ще гледаме през крив макарон, в най-добрия случай по телевизията.

Но е крайно време Стоичков да замълчи. Защото се видя - този отбор може и да има всичко друго, но няма кадърен треньор. Да, той казва това, което народът иска да чуе, но явно не знае как да го изпълни. И не само защото футболистите му толкова могат. Те си можеха толкова и при Стойчо Младенов, и при Пламен Марков. Треньорът не може да ги нареди по терена.

И за какъв, по дяволите, нов облик на националния отбор се говори под ръководството на Стоичков? Та може ли някой да каже по каква схема предпочита да играе този тим? Че треньорът само ги сменя. Дори стигна до безумната постановка едва с двама защитници срещу Малта, та трябваше да се мъчим да изравняваме на аутсайдера цяло полувреме насред София.

Или пък другата заблуда - за великите мачове, изиграни под ръководството на "селекционера". Наистина прилична игра за 3:1 срещу исландците, описани като един от скритите фаворити, а оказали се аутсайдер, отупван като брашнян чувал и от другите. Силно второ полувреме срещу необяснимо спрелите да играят хървати за 2:2 в Загреб. И... толкоз. Другото бе мъка срещу повелите ни с 1:0 аматьори от Малта, трагична игра срещу Швеция, и хаос срещу едва връзващите повече от два точни паса унгарци. А за контролите с област Валенсиана (2:1), Азербайджан (0:0) и Сърбия (0:0) - по-добре да не отваряме дума.

Но през всичкото това време Стоичков подхранваше надеждите на народа с бомбастични изявления за великия тим, който ще се класира на световното. Да, ама се видя, че "великият тим" няма треньор, който да води мачовете правилно. Примери колкото щеш. Най-пресният е от Будапеща, когато въпреки хаотичната игра поведохме с 1:0 и не можахме да го удържим, защото играхме до последно нападателно. А как да си обясним, че срещу шведите Стоичков смени един от най-добрите - Лазаров, и остави Янков, който не бе тренирал 1 месец заради контузия и едва се държеше на крака. Или защо 43 001-вият зрител на мача с Швеция - Бербатов, трябваше да е на терена 90 минути, след като не се срещна с топката. И за неспециалистите е видно, че Митко не е във форма. Да не говорим, че срещу Унгария не показа желание и съсредоточеност. Че дори и Роналдо, когато няма ден, бива сменян.

Очевидно е - Стоичков няма тактическа подготовка. Но как да има, след като досега е бил треньор само на дъщерите си в къщи. Малцина днес си спомнят, че той взе треньорски лиценз "Про" след само 3 (три) дни лекции в НСА. Но в тях влизаше и гостуване за 60-ия юбилей на шефа на комисията проф. Ангел Шишков. А оценката от изпита бе "отличен". Също с толкова опит са и помощниците на Стоичков - Петър Хубчев и Ивайло Йорданов.

Затова по-добре Камата да млъкне. А след като е явно, че ще остане на поста, поне да се учи в движение. Но първо да обясни на хората, да не очакват чудеса. Така хем ще е честен към тях, хем ще му е по-спокойно да работи. Защото едно е Лаудруп да те извежда на чисти положения в "Барса" и да си голмайстор и звезда, а съвсем друго - да поемеш отговорност за играта на 11 момчета и за гордостта на цял народ.