|
Вие обаче дори не се замисляте да се обърнете към семейния си лекар, защото според вас загубата на памет е нормална - баща ви старее, уморява се по-лесно. Може и да е така, но е възможно и той да е болен от Алцхаймер. Болестта е смъртоносна, но ако я откриете навреме и започнете лечение на симптомите, животът на близкия ви ще се облекчи и удължи.
-----------
Твърди се, че в България 70 хиляди души страдат от болестта на Алцхаймер. Твърди се, защото точна статистика няма. Няма, защото малко са хората, които обръщат внимание на първите симптоми на страшната болест и на практика не се изследват, за да се докаже тя. Данните са изчислени на базата на заболеваемостта в Европа и броя на хората от различните възрастови групи у нас.
Според статистиката на Световната здравна организация в света от Алцхаймер страдат 18 млн. души. Болестта стана особено популярна, след като се разбра, че тя мъчи и бившия американски президент Роналд Рейгън. Лечението на Алцхаймер е много скъпо и в световен мащаб се нарежда на трето място по медицински разходи след сърдечно-съдовите болести и рака.
Една от основните характеристики на Алцхаймер е деменцията или оглупяването. При деменция човек губи интелектуалните и социалните си възможности. Други болести, при които се наблюдава деменция са Паркинсон и човешкият вариант на луда крава - Кройцфелд-Якоб. Най-разпространената обаче е Алцхаймер - около 60% от деменциите при старите хора се дължат на нея. Всъщност тази болест води до прогресивен спад на мисловната дейност. Отначало пациентите забравят случки отпреди ден-два, задачите си за през деня, губят си мисълта, държат се необичайно. В следващия етап на тях вече изобщо не може да се разчита и те трябва да са непрекъснато под наблюдение. Болните физически са все още издържливи, но губят всякаква представа и отговорност за действията си, бъркат имена и събития, сякаш живеят в миналото. От тях трябва да се крият всички ключове, ценни предмети и пари от къщата. Те не реагират на звън на телефона или звънеца на входната врата, не могат да използват домакински уреди, да готвят, да се обличат и да поддържат външния си вид. Болен в този стадий може да излезе незабелязано от дома, да се качи на колата си и да замине в незнайна посока. Той не знае нито къде се намира, нито как да се върне, нито къде. Не помни как се е изгубил, какъв е адресът му и имената на близките му. Последната фаза е тежка инвалидизация, болният е на легло, за жизнените му функции се грижат близките му или медицинска сестра.
В различните случаи болестта протича с различна скорост, но
от появата на първите симптоми до смъртта минават средно 10-15 години
Тъй като Алцхаймер е болест на възрастните хора, през следващите 20 години се очаква в световен мащаб броят на болните да скочи 3 пъти поради повишаването на средната продължителност на живота. Смята се, че Алцхаймер започва да се развива обикновено след 65-годишна възраст. Напоследък в медицинската практика се обаче наблюдават случаи и на пациенти на по 50-55 години.
Досега науката е доказала, че Алцхаймер е наследствена болест - 40% от заболелите са носители на четири деформирани гена, които причиняват болестта. От важно значение е и влиянието на околната среда, работното място, семейството и кръгът от познати. Удари и травми по главата на младини също помагат за развитието на Алцхаймер в последствие.
За да се предпази от болестта на Алцхаймер след 40-50- годишна възраст човек трябва да се старае активно да използва мозъка си - да запаметява нови факти, непрекъснато да чете и да не намалява физическото натоварване, е съветът на специалистите невролози.
Проучвания в САЩ сочат, че между появата на първите симптоми на Алцхаймер и поставянето на диагнозата от лекар минават средно 4.5 години.
У нас нещата обаче са оставени почти на самотек.
Нито държавата, нито здравната каса плащат за лекарства за лечение на симптомите на Алцхаймер. Касата всъщност изобщо не поема медикаменти за деменциите. Пък и медикаментите срещу Алцхаймер не са много. У нас единственият акедватен медикамент, разрешен за продажба е "Арисепт". Той струва 300 лв. за месец и малко близки на пациенти могат да си го позволят. По света има и други лекарства, но те все още не са навлезли в България. Вероятно защото търсенето е минимално.
С изследванията ситуацията е подобна. Близките на болните рядко ги водят по специализирани клиники, за да бъде поставена диагноза за болестта. Това става или поради незнание - хората мислят, че майка им просто има склероза, или от липса на подходяща болница в района. Затова болните просто се оставят на доизживяване вкъщи. Освен ако не бъдат дадени в старчески дом.
За да се докаже диагноза Алцхаймер, трябва да се направи преглед на скенер, компютърна томография или изследване на ядрено-магнитен резонанс и психологическо изследване.
Оказва, че тези изследвания също излизат доста скъпо. Алцхаймер може да се докаже със сигурност единствено в Александровска болница или в "Св. Наум", по-известна като болницата на 4-и километър. Лекарите специалисти също се броят на пръсти. Затова, ако пациентът не е от София или от районите на тази болници, за безплатно лечение трябва да си плати всичко. Ако е от Панагюрище, например, по разпределение той трябва да отиде да се изследва в Пловдив.
Там здравната каса и държавата ще му поемат всичко.
В Пловдив обаче няма необходимата апаратура и най-вече специалисти. Затова човекът трябва да отиде в една от двете софийски болници. Там ще си плати престоя - по 25-30 лв. на ден, консултациите с лекарите - пак горе-долу толкова, тестове за хормони - 15 лв., скенер - 150 лв., ядрено-магнитен резонанс - 300 лв...Вероятно затова в "Св. Наум" преди няколко години установили, че за цяла година диагностицираните случаи на Алцхаймер са били само 2 при предполагаеми 70 хиляди болни.
Специалистите по Алцхаймер са убедени, че трябва да отпадне порочното райониране и закрепостяване на пациентите към дадени болници, когато става дума за болести, които се диагностицират и лекуват само в едно-две лечебни заведения.
ТЕСТ
Това е прост тест, с който можете да проверите дали проблемите с паметта, които има ваш близък, са симптоми на ранна деменция. Ако отговорите с "да" на повече от пет въпроса, е по-добре да заведете близкия си на лекар. С по-ранното диагностициране и лечение на болестта може да се облекчат симптомите и той да забравя по-малко.
1. Вашият близък повтаря ли едно и също нещо по няколко пъти? Задава ли едни и същи въпроси по няколко пъти?
2. Забравя ли повече напоследък?
3. Има ли нужда от напомняне, да за върши обичайните ежедневни дейности, да пазарува или да си взема лекарствата?
4. Забравя ли уговорени срещи или семейни празници?
5. Изглежда ли тъжен, потънал в грижи, по-плачлив ли е от обикновено?
6. Има ли проблеми при песмятане и работа с пари?
7. Загубил ли е интерес към обичайните си дейности - хоби, четене, срещи с приятели?
8. Има ли напоследък нужда от помощ при хранене, обличане, къпане или ползване на тоалетната?
9. Станал ли е по-избухлив, напрегнат, подозрителен? Случва ли се да вижда, чува или вярва в нереални неща?
10. Загрижани ли сте за способността му да шофира?
11. Затруднява ли се да намери думата, която иска да каже, да завършва изреченията си или да назовава хора или предмети?
|