Наложи ми се нещо да отида при мойто джипи. И отидох.

Пред кабинета й пълно с пациенти, в кабинета й също - на един мери температурата, на друг му гледа гърлото, трети преслушва... Каквато беше едричка и русичка, някак си ми заприлича на капитолийската вълчица, виждали сте статуята, вълчицата се ослушва, а отдолу Ромул и Рем бозаят.

Като чу какво видение имам, лекарката ми даде една супена лъжица бром.

- Май е време да ви премеря кръвното - каза и защрака по касовия апарат.

После съобщи:

- Кръвното ви е доста високо - пет и осемдесет на едно.

- Ама вие тук така ли мерите кръвното на хората?! - викам й аз.

- Така - казва ми тя, - от апарата за мерене на кръвно налягане на лекарите им прилошава.

- Защо им прилошава?

- Защото на пациентите кръвното е по-високо от нашите заплати.

А такааа...

- Значи пет и осемдесет на осемдесет и девет стотинки? - уточнявам.

- Точно толкова. Пет и осемдесет за процедури и левче потребителска такса.

- Ама аз нямам толкова пари... - мънкам.

- Нищо - успокоява ме лекарката, - все пак се съблечете.

И по вътрешния телефон извика колежките си.

Дойдоха те, насядаха по столовете, на кушетката, мойто джипи пусна на касетофон някаква баровска музика и ми вика:

- Хайде!

- Ама, докторке, как ще се съблека пред толкова хора?!

- Нали нямате достатъчно пари?

- Нямам.

- Тогава ще направим бартер - вие на нас стриптийз, ние пък ви лекуваме.

Веднага се почувствах крайно здрав и си тръгнах енергично.

А в крайна сметка нали за това отидох в поликлиниката?