"Трудовият ми договор бе прекратен поради спиране на работата за повече от 15 дни. Работодателят обаче отказва да заплати обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, което ми се полага за първия месец, в който съм останал без работа. Мотивът е, че в закона уволнението било записано по друг начин - за спиране на работата за повече от 30 дни. Моля да ми отговорите правилен ли е отказът на работодателя?"

Пита Петър Иванов от София



Една от промените в Кодекса на труда, които са в сила от 31 март 2001 г., е свързана със спирането на работата като основание за прекратяване на трудови договори.

В старата си редакция чл.328, ал.1, т.4 КТ гласи: "Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

4. при спиране на работата за повече от 30 дни;"

След измененията в КТ основанието спиране на работата вече не е за 30 дни, а "за повече от 15 работни дни". Т.е. срокът е намален от 30 на 15 дни.

Промяната обаче засяга не само броя на дните. В новата си редакция текстът изисква дните да са работни, докато преди нямаше такова условие. В практиката се приемаше, че тези дни са календарни, макар това да не бе изрично определено в закона.

В пряка връзка с уволнението поради спиране на работата е правото на обезщетение, което уволненият придобива. Обезщетението се дължи задето в резултат на уволнението той е останал без работа (чл.222, ал.1 КТ). Трябва да отбележим, че това обезщетение се дължи не само в случаите на спиране на работата, а и при закриване на част от предприятието, съкращение в щата и намален обем работа (основания за прекратяване по чл.328, ал.1,т.2 и 3 КТ).

За съжаление, при приемането на последните промени на КТ не е направена връзка между двата текста, т.е. настъпилата промяна в прекратителното основание (спиране на работата за повече от 15 работни дни) не е отразена в текста за обезщетенията. В него прекратителното основание е останало в стария вид - спиране на работата за повече от 30 дни.

Този чисто технически пропуск дава формално основание на отделни работодатели да отказват изплащане на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, понеже там текстът е в старата редакция и ставало дума за различни прекратителни основания.

Тезата е неправилна и не отразява пряката връзка между посочените текстове. А връзката е в правото на обезщетение за работника/служителя за първия месец, в който той остава без работа заради прекратен договор на посочените по-горе основания. Работникът/служителят се е наел да работи трайно и няма никаква вина за прекратяването на договора. Това е основната идея на предвиденото обезщетение.

Според нас няма правно основание за отказ от плащане на обезщетението. За се избегнат излишните спорове е най-добре да бъде прецизиран текстът на чл.222, ал.1 КТ. Надяваме се това да стане скоро - вече има внесен такъв законопроект от народни представители.



Правна кантора

Няма срок за обжалване на постановленията на кабинета



Консултацията подготви адвокатът ИВАН СОТИРОВ



"Напоследък често се споменава възможността да се обжалват актовете на Министерския съвет. Освен делото за "студените радиатори" с изключеното парно се заговори и за други дела. Как точно става това обжалване и всеки ли може да обжалва и да се явява в съда?"

Пита Радослав Янковски от София



Върховният административен съд е съдът, който се произнася за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите. Според Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) на съдебен контрол подлежат актове на правителството, на премиера и заместниците му, на министрите, ръководителите на други ведомства, непосредствено подчинени на МС, актовете на областните управители и други, предвидени в закон.

ЗВАС допуска атакуване на 3 вида административни актове:

1. Нормативни актове,

2. Индивидуални административни актове и

3. Общи административни актове.

Кабинетът приема постановления, разпореждания и решения. А с постановления приема и правилници, и наредби. Това са нормативните актове на МС. Те могат да бъдат отменени при:

1. липса на компетентност на органа, издал акта,

2. неспазване на установената форма,

3. съществени нарушения на административните производствени правила,

4. противоречия с материалноправни разпоредби,

5. несъответствие с целта на закона.

Правителствените актове могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица или протестирани от главния прокурор или заместник главния прокурор при съда. Важно е да се знае, че жалбата или протестът срещу нормативен акт се подават без ограничения - т.е. по всяко време, когато заинтересованото лице открие незаконност на нормативния акт и пожелае неговата отмяна. Жалбата или протестът срещу нормативен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът не постанови друго. Жалбата се подава чрез органа, издал обжалвания акт. В случая чрез МС.

В 3-дневен срок от получаването на жалбата или протеста правителството е длъжно да изпрати във ВАС цялата преписка, включително и обжалвания акт, и да уведоми подателя за това. Задължението за уведомяване обаче често се не изпълнява от органите за управление.

Най-важното е в жалбата да се посочат обжалвания акт и основанията за неговата отмяна, както и доказателствата, които ги подкрепят. Председателят на ВАС, зам.председател или съдебен състав в закрито заседание се произнасят по допускане на жалбата или протеста. Ако жалбата има нередовности, съдът уведомява подателя да ги отстрани в 7-дневен срок.

Жалбите и протестите срещу акт на кабинета се разглеждат от петима съдии в открито заседание с призоваване на страните. Решенията са окончателни.

Отмененият от съда нормативен акт не се прилага. А последиците се уреждат от органа, който го е издал.