|
---------------------------------------
Любовта между Мириам и Джейсън пламва в магазин в центъра на бахрейнската столица Манама, където съдбата случайно ги сблъсква. Сержантът, който отбива службата си в разквартируваната до града американска армейска част по борба с тероризма, не подозира, че запленилата го отракана местна нимфа е кралска особа. Започват да се срещат, да излизат заедно. Страстта се разпалва, чертаят се планове за брак и отпътуване за САЩ.
Връзката обаче шокира близките на Мириам. Според мюсюлманските обичаи тя не бива да се залюбва с друговерец. И срещите с Джейсън просто са забранени.
Няма как, принцесата разкрива пред пехотинеца коя е и как роднините й искат да ги разделят. Американецът първо леко се шашва, че се е сдобило с гадже със "синя" кръв, но бързо се окопитва и измисля план как да отърве любимата си от назадничавото й семейство и да я откара със себе си в Америка след изтичащата му вече служба в арабското емирство.
Джейсън намира за Мириам униформа на американски морски пехотинец и фалшив пропуск за летището на американската военновъздушна база до Манама.
Момичето се преоблича във военните дрехи,
прибира дългата си коса под бейзболна шапка и се промъква в багажното отделение на същия самолет, който връща в САЩ поделението на любимия й.
След кацането отвъд Атлантика нелегалната бегълка, разбира се, е разкрита. Първо гръмва скандал - как така цивилно лице е успяло да се промъкне в строго охраняваната база на американската част по борба с тероризма до Манама, че и да се качи на военен самолет. Шумът обаче бързо стихва, за да не се излага армията и мерките й за сигурност. Само Джейсън е понижен в звание.
Но на него много не му пука - щастлив е, че най-после може да се ожени за Мириам. Двамата сключват брак в Лас Вегас - в града, в който не са придирчиви към документите на младоженците и могат да бракосъчетаят за 5 минути дори и извънземни.
Щастието на новоизпеченото семейство е помрачено от имигрантските служби на САЩ. Те емват Мириам за незаконно влизане в страната. Започва дълга съдебна битка. Двамата влюбени упорито настояват Мириам да получи статут на политически бежанец, тъй като
е застрашена със смърт, ако се върне в Бахрейн
Законите на шериата са безпощадни към мюсюлманките, пристанали на друговерци. Семейството на Мириам напразно праща послания от Бахрейн, че е готово да прости на момичето бягството му и че то с нищо не е застрашено. Американските медии са запленени от романтичната история, която украсяват със сърцераздирателни аналогии с Шекспировите Ромео и Жулиета, чиито съвременни превъплъщения търсят спасение от далечни примитивни нрави във високоразвитата и благородна Америка...
В крайна сметка и съдът клеква пред емоциите и дава на Мириам право на постоянно жителство в САЩ. След едногодишни съдебни митарства любовта побеждава. Принцесата и пехотинецът са любимците на Америка. Епопеята с хепиенд е филмирана и разплаква хиляди домакини.
Не се знае дали продуцентите на сериала са дали някой и друг процент на прототипите, каквато е обичайната практика в такива случаи. Но и да са пуснали, малко ще да е било, защото само година по-късно младото семейство, приютило се в семейния дом на Джонсънови край Лос Анжелис, вече е
разядено от банални дрязги за пари
Уволнилият се от армията Джейсън не ще да подхваща работа, а се записва в колеж. Мириам обаче си представя ролята на мъжа в семейството другояче - като опора и източник на финансова стабилност. Не е очарована и от собствената си функция на домакиня. Жалва се пред приятелки, че не ще да кара така повече.
Идват и атентатите от 11 септември. В САЩ се надига вълна от антиарабски настроения, жертва на които става дори един сикх, пребит само защото носи чалма и брада.
На Мириам окончателно й прекипява, стяга си багажа и заминава за Вашингтон. Там нарежда на адвоката си да заведе дело за развод и да се свърже с родителите й. Праща им и писмо, с което моли да й простят и да й позволят да се върне в Бахрейн. Ако се разведе, тя губи правото си да живее в САЩ, но това изобщо не я вълнува.
Предпочита си родното емирство в рисковия арабски свят
пред захваналата се да отмъщава за тероризма Америка.
Бахрейн всъщност досега е бил един от най-верните съюзници на САЩ на Арабския полуостров. Разположеното на едноименния архипелаг емирство с около 300-хилядно население навремето е било британска колония. Относителното благоденствие на жителите му се дължи преди всичко на петрола.
Бахрейн се включи в антитерористичната кампания на САЩ, като още на 30 септември нареди на централната си банка да замрази финансовите активи на всички индивиди или групи, свързани с международния тероризъм.
Емир на Бахрейн от същата 1999 г., когато гръмна скандалът с бягството на Мириам и Джейсън, е чичото на принцесата - шейх Хамад бен Иса ал Халифа. Той оглави държавата след смъртта на баща си - шейх Иса бен Салман ал Халифа, който почина през март 1999 г. Погуби го удар, получен точно пет минути след срещата му с гостувалия в Бахрейн тогавашен военен министър на САЩ Уилям Коен.
Династията Ал Халифа управлява от 1782 г.
Всички ключови постове в страната са заети от нейни представители. Премиер е шейх Халифа бен Салман ал Халифа, военен министър - шейх Халифа бен Ахмед ал Халифа и т.н.
Сегашният емир и чичо на Мириам е 51-годишен, възпитаник е на британски и американски военни академии, смята се за създател на националната армия, основана през 1968 г. Оттогава той е и неин главнокомандващ. Поддържа отлични отношения с политическия и военния елит на САЩ и Великобритания, където гледат на него като на "добър приятел". Бахрейн е ключова база за Пети американски флот в Персийския залив. От негова територия излитаха самолетите на САЩ и Великобритания, които бомбардираха Ирак по време на войната в Залива през 1991 г. В сегашната криза около Афганистан Бахрейн се въздържа от резки действия, въпреки че ясно осъди тероризма и взе мерки за блокиране на подозрителни банкови сметки.
|
|
|