Без да е съвсем ясно защо, в България "Бонд" са нещо като национални героини. По друг начин не може да се обясни факта, че квартетът сексбомби с цигулки е сред малкото групи, способни да продадат 4000 билета за най-голямата зала в София, и то два пъти.
Дамският квартет предизвика психоза у нас още с първото си гостуване напролет, когато спа в "Радисън", гостува на Слави и си тръгна след по-малко от 24 часа.
Хейли, Еос, Таня и Гай-И са нещо като учетворена версия на Ванеса Мей - повече шоу и лъскави дрешки, по-малко музика. Парчетата им са със силно захаросани аранжименти. Не случайно хитовете им бяха буквално "изхвърлени" от чартовете за класическа музика. Причината: били прекалено комерсиални. Такива са. Ето защо дебютният им албум "Born" е сред най-продаваните по-света и у нас. Кросоувърът между класика и поп определено е на мода.
"Бонд" са по-приятни за гледане, отколкото за слушане. На живо в НДК обаче и второто се оказа нелошо занимание. С подкрепата на шестима първокласни музиканти зад
гърба си, бонд-гърлите свириха около час и 10 минути. В репертоара им са залегнали модернизирани разработки на руски фолклор (неслучайно едната от групата се казва Таня, макар да е с австралийски паспорт), аржентинско танго, Вивалди, източни мотиви и прочие. На публиката особено се хареса "българското" фолк-парче, което девойките разучиха с бенда на Слави при предишната си визита. Естествено, не се мина и без хитовете "Viva" и "Victory", вторият - на бис.
Доколкото се разбра от коментарите на публиката, най-запомнящото се от концерта бяха минижупът на Таня и опитите на Хейли да говори български (включително "Само Левски!"). "Бонд" обаче станаха симпатични с дружелюбното си отношение към зрителите и видимото нежелание да се правят на виртуозки. Те излязоха на сцената в НДК със секси визия и добро шоу (много рокзвезди могат само да мечтаят за тяхното осветление). Акцентът в концерта им падаше върху онова, което навремето "Сън" показа на своята "топлес"-трета страница. В което няма нищо лошо.
Хубавото си е хубаво! А какво по-хубаво от това да слушаш музика и с ушите и с очите си. Колкото до комерсиализацията, то и Моцарт е създал част от творбите си с комерсиална цел и по поръчка. Прави ли някой чисто изкуство? Само Господ, при създаването на земята и човека, ама нали виждате какъв е резултатът? Аматьорска работа!
А момичетата от БОНД - дай боже, всекиму! Както казъл онзи дебелак: "Като съм на диета, не мога ли поне менюто да прочета?"
Апропо, авторката! Ти как би изглеждала в полата на Таня?











