Наскоро моя позната от Стара Загора ми разказа една училищна случка. Преподавала тя на питомците си една народна приказка - за Грозданка, дето трябвало да говее (с други думи - да мълчи) пред свекърва си цели девет години! Така било прието, стар народен обичай, демек. Разказвала учителката, обяснявала, малчуганите пишели и бришели, прехапали езичета... А като им проверила сетне тетрадките, що да види - дечицата, гаче ли са гледали едно от друго, били курдисали следното заглавие: "Грозданка го вее девет години!"

Така го схванали - така го написали. Какво пък толкоз. Даже и на вестникарите им се случват такива работи.

Пък аз й разказах за отплата един друг, пазарен случай. Хлапето на един приятел, значи, се тръшнало пред някаква музикална сергия, та да му купели новата касета на Мишо Шамара. Баща му се видял в чудо, па помолил продавача да му я пусне - ухо да чуе, демек. Още на първата песен обаче се обърнал, зашлевил на синчето си звучна плесница и отсякъл:

- Ето, получи си шамара! Сега да се прибираме у дома!

Та си рекох, че разликата между поколенията винаги се е измервала в шамари.

Но нима между нас, възрастните, е по-различно? Ето, политиците все ни разказват приказки от хиляда и една нощ, и то без да прилагат похвата на Шехеразада - да спират на най-интересното място. Те разтягат локума, ръсят го с пудра захар, притурят ядки и стафидки... А ние пишем ли, пишем с прехапан език. А накрая излиза, че едно били казали те, пък ние сме вдянали съвсем друго.

И като прекалим с исканията си и почнем да се тръшкаме пред сергията с предизборните касети, където обещанията се леят като песен, те току се обърнат и ни опалят един зад врата. И - хайде пак в първи клас!

А те за заети да отварят и затварят преговорните глави с Евросъюза. И когато оттам им ударят шамар, пак нас ни боли, нашите глави корави кънтят, става ни все по-студено, гладно, тъмно и страшно. И дорде чакаме да се осамне, пардон - да осъмне, чуваме за капак:

- Щом сте живи, значи сте му хванали дамара! Говейте и туй то!

Ех, българино, българино. Твойта прапрапрабаба Грозданка говяла девет годин пред свекървата. А ти 12 годин го вееш и като те гледам, още поне дузина ще го вееш, дорде ти уври главата. И ще зашлевяваш плесници на синчето си, дори и когато ти подсказва:

- Тате, виж! Царят пак се е преоблякъл! И пак е гол, тате!