Как да спестим от командировки десет, петнайсет, двайсет и повече хиляди долара?
Трудно! С много лишения! Скромност! Предвидливост! Ето тайните!
Как да спестим от пътните?
Няма да летите първа класа, нито бизнескласа, най-скромното, най-евтинкото - това ще търсите. Аз лично винаги пътувах с нощния пътнишки самолет, вярно, каца на всяко летище по пътя, но пък спестих доста. Ходил съм в командировки и пеша. Колко му е да им отидеш на делово посещение в Македония например на крака? Ей го къде е! Превалиш Витоша, после на юг, през баирите, преджапаш реката и си в Македония. Същото важи за Гърция, Турция, Румъния. Аз и до Германия съм ходил така. Е, не точно пеша, на авиостоп пътувахме с министъра на външните работи, но спестихме пътните изцяло.
Сега - парите за нощувки.
Аз лично винаги нощувах в чакалнята на гарата - налягаме цялата българска делегация по пейките и дремем, все пак става дума за две-три нощи, ще издържи човек, метне отгоре си шлифера, обувките под главата за възглавница и за да не ги отмъкне някой, дремнеш там малко, колкото да си бодър за преговорите, на сутринта се обръснеш в тоалетната на гарата, плиснеш на очите водица и хайде в Бъкингамския дворец на аудиенция при кралицата, примерно.
Грозни гласове твърдят, че от дневните съм пестил благодарение на коктейлите. Може ли човек да се нахрани на коктейл в чужбина?! Хапнеш някой омар, чиния-две хайвер и след половин час стомахът пак ти стърже. Не, носех си храна от България! Обаче никакви консерви, много тежат. Предимно лук, като го опече хубаво слънцето, не се разваля с месеци. Луканка, знаете, тя само иска да я пазиш суха, затова, като пътувах, крилата на самолетите винаги бяха окичени с луканки, да се веят по време на полет. Взимах си и кашкавалец, той даже като изсъхне, пак пълни стомаха. И хлебец носех, макар и сух, става да си надробиш в супата на тържествения обяд или в чая, ако си при Тони Блеър например.
И все пак не бива да оставате с погрешното впечатление, че видите ли, аз нито цент ли не съм похарчил в чужбина. Харчил съм и ще харча, нали децата учат в чужбина, давам им джобни пари, няма как, за сладолед, за едно-друго, налага се.
Хайде сега, аз отивам да спестя едни 10 хиляди долара, а като се върна, ще продължим с темата "Как да подсетим японския император да ни подари стария си костюм".
