|
"Давам я за 800 марки, продавам и буса и изчезвам за Гърция", обяснява обезвереният бизнесмен. Преди това обаче съгражданинът на Богомил Бонев ще даде гласа си за Петър Стоянов. Защото на народа не му оставало нищо, освен да гласува, а Бонев бил ченге.
Твърдо зад "ченгето" обаче е продавачът на зелки в съседство - Румен. "Наше момче е", обяснява почти беззъбият баща на едногодишно дете. Конкуренцията и политразногласията обаче не са в състояние да палнат спор между двамата зелкопродавачи. И Стефан, и Румен си знаят "стоката". "Какво да кажеш за държава, в която пазаруват покрай смяната на сезоните и два дни около пенсиите", обяснява Румен и свива рамене.
Ако
родният град на Богомил Бонев
се различава по нещо от другите селища освен с грейналия му почти от всеки ъгъл лик, то това е безспорно високата избирателна активност на хората. Повечето радомирчани не си правят илюзии за топлата си земляшка връзка с Бонев, но са твърдо решени да дадат гласа си за някой от кандидатите. Макар че не чакат много-много от никой от тях.
Радомир, неделя сутринта. Изтупани във вехти сака, пред секциите в 9 часа вече кибичат и политиканстват първите дали гласа си пенсионери. Преди тях обаче е ред на други двама гласоподаватели - Ангел и Олга Боневи.
"Приемаме гости, как да не приемаме, стига да са доброжелателни", казват родителите на бившия вътрешен министър. Годините и работата по мините са били учудващо милостиви към 73-годишния кандидатпрезидентски баща. От жестовете му лъха благост, а под бялото на косите му тъмнеят гъсти и черни вежди - сякаш присадени от сина му.
"Тая пружина на вратата я сложих заради кучето, влиза и цапа", обяснява смутено бай Ангел, докато пуска екипа ни в дома си. На поовехтялата соцбиблиотека още стоят букетите от скорошното посещение на сина му кандидат-президент в града. По рафтовете са наредени неизменните томчета класика - българска и световна. Майката си спомня как навремето отделяла по 10 от 100-те си лева месечна заплата за книгите на Богомил. А той все се нервирал, че редовно му пробутват само някакви тънки книжлета и брошурки, докато други си тръгвали от книжарницата с безценни заглавия.
И бащата, и майката са смутени и периодично обясняват, че са съвсем нормално семейство. Очите на Олга Бонева мигом плувват в сълзи, щом се стига до въпроса за компроматната война. "Богомил се обади да ни успокои, и преди това ни беше предупреждавал да очакваме откровени лъжи, но
не го пожелавам на нито една майка"
Двамата не искат да правят прогнози кой ще спечели и да говорят за другите претенденти - "хората ще решат". Бай Ангел разказва как със съседите много си помагали, как имало проблем с бунара, как покрай войната в Югославия доматите все почернявали и затова ги гледали в оранжерия. "Все ми се струва, че ви останахме длъжници на вас. А уж много строихме", обяснява старият човек.
Към 11 часа, пременени и под ръка, Ангел и Олга Боневи тръгват към избирателнатяа секция - техникума, в който е завършил синът им. Преди това ги чака и задължителна спирка в предизборния щаб на сина им.
Само на 50-ина метра от него е импровизираният предизборен клуб на президента кандидат - Петър Стоянов. Организиран е в зала за тенис на маса от неуспелия мераклия за кмет Стоил Сапунджиев. Върлият седесар е облечен в анцуг, както разбираме скоро - напук.
"Искате ли да спечелите комисиона? Намерете на кого да продам две къщи с ресторант, та да се махам оттука - или по чужбина, или по Северна България. Срам и позор - от цяла България
най-ниският резултат за СДС да е точно в Радомир",
гневи се Сапунджиев. Той е хем склонен да се успокоява с философски рефрени от рода на "Се ла ви", хем си остава непримирим. "Защо да стоя тук, може ли такива да ми дават тон в живота", недоволства той, докато сочи нищо неподозираща току-що гласувала гражданка.
Седесарят Сапунджиев не може да се начуди как някой може да напада Стоянов заради секретния доклад на НСС за корупцията. "Това е все едно да сте затворени с една котка, да не й оставите шанс да излезе и да очаквате, че няма да нападне", обяснява той. Стоил и ексминистъра Бонев харесва, ама по-малко. "Аз му казах на бай Ангел: синът ти е тръгнал с царя, а той дига т'ва, дига онова. С една дума - две думи", обяснява енигматично неуспелият кмет.
Изборният ден е покачил адреналина и в
друг кандидатпрезидентски град - Перник
Тук е хвърлен пъпът на лидера на БСП Георги Първанов. Почти всеки от квартала, в който живее майката на левия кандидат-президент - Мария, след усукване признава, че е гласувал за него. Пропагандата на Първанов из родните му махали очевидно е по-успешна от тази на Бонев, но пък и почвата е по-благодатна. Обстановката в работническия квартал "Рудничар" откровено прилича на следвоенна. Улиците са изпонадупчени, а измежду дупките, на ръждясали колелета или пешком, криволичат невръстни представители на малцинствата.
Улица "Седма", където живее майката на Първанов, обаче е пуста. У Първанови никой не отваря, леля Мария я няма.
"Гласуваме, за да не сме в тая мъка и неволя, да има децата какво да ядат. Требва да се смени президенто - или да провърви, или да пропаднем още толкова", обяснява на улицата поддръжничка на Първанов. Тя обаче не ще да си каже името. Страхува се, защото било пълно с престъпници.
"И нашият човек да вземе изборите, пак могат да ме привикат някъде", обяснява старата жена и поема по изтърбушената улица към дома.
|
|