И тия избори вече са история. (Освен ако не се наложи да броим ръчно до Коледа, де...) Сега курникът бавно ще утихва, оскубаната перушина ще се сляга, размазаните курешки ще изсъхват, а всички ние пак ще се сетим, че след деня за размисъл и деня на балотажа идва зимата. През него сезон приоритетът на хладилниците ни надскача неумолимо рейтинга на телевизорите. И като надзърнем в пустеещите камери, ще се сетим още, че не гримираните в TV студиото кандидат-президенти, а живият живот решава в крайна сметка какъв да е вотът ни.

А ето какъв е живият живот според вестниците:

За "Demokratsia" най-жизненоважно е, че "Полицията издирва Дон Цеци. Шефът на "Евророма" и бивш депутат изчезна, преди да влезе в затвора." Явно милосърдният г-н Кънчев пръв се е сетил за насъщните народни проблеми и е решил геройски да подпомогне икономиката на страната, като не подяжда затворническата разкладка, защото премина много сполучливо във виртуалното пространство. Но не това вълнува опозициоза, а последната публична поява на Цеци редом със злодеите Първанов и генерал Марин...

Според "Стандарт" "България държи рекорд в Европа по броя на безпризорните деца". Това, между другото, може да се забележи по всяка софийска улица, даже без да се харчим за вестници. Така че и този рекорд е част от вота ни.

"Труд" скубе същата тънка струна, но в малко по-развлекателен контекст: "Майки водят щерки за голи новинарки". Което не променя дълбоко социалния смисъл и на този акт. За да заключи, вестникът дълбокомъдро: "Не успяха да превърнат народа в електорат".

За щастие "24 часа" пак залага на обичайния си оптимизъм, уведомявайки ни, че си внасяме японци. Това е друго нещо! Така може и да издрапаме и тази зима - с помощта на японските старци и на коравия си балкански хумор, който глаголи: "Битият - бит..."