Чехия е привърженик на принципа всяка кандидатка да се оценява според заслугите й, отбеляза чешкият външен министър Ян Каван. "Носят се слухове, че в бъдеще принципът на диференциация ще бъде заменен от "политически съображения", но засега нямаме основание да смятаме, че ще бъде така", реагира той на идеята на френския външен министър Юбер Ведрин, който преди два дни се изказа за привличане на България и Румъния в десетката на перспективните кандидатки.
От бившите соцстрани първа Полша се обяви против новата инициатива на Париж. Външният министър Влоджимеж Чимошевич я определи като нереалистична.
Италианският външен министър Ренато Руджеро, който бе на посещение в Париж, подкрепи вчера мнението на френския си колега Ведрин, че "ако Румъния и България бъдат държани настрана, може да има политическа дискриминация".
Категоричен противник е Германия, която чрез канцлера си Герхард Шрьодер веднага заяви, че ЕС няма да прави политически отстъпки на кандидатките. Еврократите също не са очаровани. "Ние казахме, че през 2004 г. може да приемем до 10 нови страни. Това не означава, че ще приемем всичките 10, но определено значи, че не можем да приемем 12", обясни пред БТА генералният директор на Генерална дирекция "Разширяване" в Еврокомисията Енеко Ландабуру.
Какво би било, ако...
Българският външен министър Соломон Паси изтъкна в Брюксел, че ако за някои страни бъдат направени компромиси при приемането им, психологическият ефект за българското общество ще е отчайващ. Неговата говорителка Елена Поптодорова се изказа от София, че двегодишният ратификационен период след приключване на преговорите в края на 2002 г. ще е достатъчен за уеднаквяване и адаптиране на икономиките на новите членки към европейските стандарти. Но нито Паси уточни, дали би бил доволен от компромисно приемане на България, нито Поптодорова изясни дали според нея нашата страна би настигнала до 2004 г. икономическите стандарти на Европа. (По БТА)