Щом научих

от учителката по география -

която пърхаше като колибри

с вечните си копринени шалове -

че Дунав извира от Шварцвалд,

веднага поисках да отида там

и да пусна една мъничка лодка.



Ако го бях направил, сега,

вместо да лежа върху пустия остров

на леглото като корабокрушенец,

щях да стоя щастливо на кея

в Лом, Русе или Силистра

и да чакам един голям параход

да мине и да ме вземе!





* * *

Тъкмо летяхме над Лабрадор,

когато видях бримка

върху чорапа на стюардесата -



малко паяче-камикадзе,

силещо се да разплете

крехката мрежа, в която потръпваше

отговорът на много въпроси,

отнасящи се до цивилизацията.



През две седалки един арабин

с изтощителен профил

студено гледаше през прозореца,

сякаш казваше с позата си

"Не искам да имам

нищо общо

с това!"





* * *

Помолих те да спреш поне една

от буквите на името си!



Нямаш ли ръце

да ми попееш глухонямо?



Продължавам да рисувам

и все повече забравям -



всъщност ти

гледаш в гръб дъжда

и е студено.