Нашите предци - траките, са предсказвали бъдещето с помощта на жертвени птици. Гъски, патки, петли и други такива. Заколи жрецът примерно петел, оскубе го, после го разпори и се взре в карантията му.
- Ц-ц-ц! - цъка с език жрецът и клати глава. - Брех, мама му стара!
- Кво бе, велики жреце? - неспокойно пита вождът.
- Лоша работа, ей, о, велики вожде! - печално отвръща жрецът. - Глей, глей, воденичката на петела е апцалютно празна... Глад чака племето ни, значи!
- Ти виж, виж там още нещо! Не може да няма и друго... - с гражданско-племенна загриженост бърчи чело вождът.
Жрецът пак се вторачва в разпорения петел.
- Има, прав си, велики вожде! Цялото му сърце е обляно в кръв, бе!
- Е? Кво като е обляно?
- Това показва, о, велики вожде, че много голяма война се е задала, ей! Битката ще бъде жестока, вожде, а какво ще стане накрай, ти си знаеш.
- Знам, я! Победата ще бъде наша!
И наистина - думите на жреца и на вожда се сбъдват дума по дума.
Например: траките отварят война на месемврийците (13 г. пр. н.е.) и удържат блестяща победа. Но пусто нали по време на война се тъпчат ниви, разпиляват се кошери и се коли добитък, след победата, която е наша, настъпва нечуван глад из древните земи на траките... Туй днешният глад нищо не е!
Реших тия дни и аз да използвам стародавните методи. Я, викам си, да видя какво бъдеще чака племето ни.
И понеже нямах под ръка нито петел, нито гъсок, взех един бройлер с неизяснен пол. Размразих бройлера, отделих му опаковката и го порнах с кухненския нож. Отворих го изкусно като патоанатом и започнах да търся вътрешностите му...
Тук вътрешности, там вътрешности - няма! Няма ни сърце, ни дробче, ни воденичка. Хванала ги липсата и туй-то.
След като се почесах известно време с ножа по главата, се сетих, че преди време всички тези бройлерски дреболии ги събираха в едно найлоново пликче и напъхваха пликчето в задния отвор на бройлера. Залових се да търся найлоновото пликче. Търсих, търсих, целия бройлер като ръкавица го обърнах наопаки - и пликчето го хванала липсата...
И тогава предсказанието бавно и с величествена мощ изплува в главата ми: нищо добро не ни чака, щом взеха да крадат и дреболиите на бройлера!
Тангра и Зевс да са ни на помощ.












