Случи се, че се случи да седна на една маса с едни политически сили. Хем, кажи го де... основните. И като седнахме, те викат: виж кво, пич, хайде днеска да ядем само ориз, понеже да понесем заедно трудностите на прехода. Трудностите ли казаха, тежестите ли, после преход ли беше, реформа ли, не знам, не помня, но помня, че казах: Правилно! Давайте! Заедно можем повече!

И пристига съответно кашаваринът и ни пльосва на всички в паницата по един черпак ориз от казана, дето уж се водеше за общ. Не че кой знае колко обичам ориз, само че те нали казаха, че щели сме да носим заедно тежестите на реформата... - само помолих за малко чер пипер, колкото да не е без хич.

По едно време обаче гледам: А! Политическата сила, която ми се падаше тоя ден отляво, измъкнала някакъв кокал с поне половин кило месо по него! И си го ръфа на една страна. Поглеждам надясно и надясно какво? Надясно политическата сила от тая ми страна и тя измъкнала един дебел кокал и мрачно си го такова!... Оная, точно отсреща ми, по средата... кажи го де... в центъра на таквозто - тя наистина нямаше кокал, ама също ровичкаше из ориза, бучеше на вилицата едни мръвки, едно нещо...

И им викам аз като човек: Ало, ей, чит! Кво става, бе?

А те ми викат: Моля?!

Какво "моля" - им викам. Ти - викам на тая вляво - какво ядеш, ма?

И тя ми вика: Че как какво? Агнешко - вика - с ориз!

А така! - викам. - Ами ти? - викам на оная вдясно.

А тя се обиди, ще й се невидеше, и вика: Пиле с ориз, но не обичам такива въпроси!...

Ами ти, ма? - викам на оная отсреща ми, демек дето беше в средата... така де, в центъра. А аз - ми вика тя срамежливо - свинско с ориз. Ама то само докато му дойде времето.

Е, не те е срам - й викам. И ТРИТЕ - викам - НЕ ВИ Е СРАМ, МАМА МУ СТАРА!

А те ми викат много учудено: Ама чакай, бе, ей! Защо трябва да ни е срам?

Ами - викам - нали си казахме, че днеска всички ще ядем ориз, та да сме понесяли заедно тежестите на какво там беше, а?!

Е, да де - ми викат и те и трите.

Е как "е, да де" - им викам, - като вие ядете агнешко с ориз, пиле с ориз, пък оная там в средата направо свинско с ориз; как - викам - "е, да де"!!!...

Ами да! - ми викат те и трите в един глас, тия политически сили. Въпрос на вкус бе, галфон! НИЕ НАПРИМЕР - ми викат - НЕЩО ДА ТИ КАЗАХМЕ, ТИ, КАТО СИ ТУРИ ЧЕР ПИПЕР?!...