Позитивните новини зачестиха в "Труд". Вчера - "Цял месец ваканция"! Министър Атанасов "преценил, че може да отпусне още няколко дни за забавления на малчугани и тийнейджъри". По европейски? Не, туй ще е първият радостен резултат от "едвам прохождащите отношения между България и Австралия в областта на образованието и науката", за чиято непреходна стойност първопроходецът е уведомил всички вестници.

"Правителството ще отучва пушачите чрез скъпи цигари", влиза в педагогическата тема и "24 часа". Това не било заради повечето мангизи за държавния джоб, ами здравна стратегия! Туй вече е по американски. Но ако масово се отучим, шефът на "Булгартабак" Попов ще се размине с възнаграждението от американски тип, за каквото поучава в "Стандарт": "Аз смятам, че българските фирми могат да си позволят да плащат международни заплати и трябва да си го позволят, за да могат мениджърите да работят като международните." Хубаво смята, ама е сбъркал държавата. Тук засега от мениджърите се иска повечко патриотична самоотверженост. Поне така разбрахме повелята за Новия морал. Сефте не сме разбрали правилно...

Всеки нов морал е забравена стара поука. "Всеки да е мисионер в собствения си дом, за да не пресъхва чистотата и да не гасне звездата на родолюбието", учи ни в "Монитор" Светият синод. Ех, с такова пресъхнало чисторечие звезди не се палят, паство не се множи... Да вярваме ли, че все някога и хилядолетната ни Църква ще получи свежа кръв от някой синодален Станишев?

И Вежди Рашидов излага своята педагогика в "Дума": "Всеки от големите автори ни учи по малко. Учител може да е слънцето, животът, дори и неприятностите." Белким последните неприятности, които го сполетяха, са му поука.

И накрая в "Труд" - най-човешкият урок: "О. з. капитан дари 500 лева за миньорски семейства".

Докато едни ни учат да мисионерстваме, друго просто го правят.