Студ, глад, скъпотия, че и портокалите менте. Тук определено не е Рио де Жанейро. Нито даже Буенос Айрес, с който сме братовчеди по събордова линия. Там барем е лято. И главно, населението се бунтува срещу свинщините на МВФ и "реформаторските" си управници. Тук само дето двестатина рокери буйстваха, че с новия пътен данък много скъпо ще им излиза да обогатяват звуковата среда с мамутския рев на Ямахите и Харли-Дейвидсъните си. Опозициозът приветства екстравагантния акт на гражданите с конски опашки, шлемове и кожени одежди. Даже му приписа всенародност - "България протестира!" (А 'га пролетес един вестник писа "България уби дете", баш "Demokratsia" най-много пищя срещу преувеличението, нали? Щото тогава хилядите таксиджии ревяха срещу правилния Костов...)

Но пък аржентинското танго на родните синдикати с всяка власт става все по-страстно: "Симеон ме прегърна и ме целуна!" - споделя с "Новинар" канесебеецът Желязко Христов. И може би долавя известно неприличие в похвалбата си, та свенливо уточнява: "Благонравно, изискано. И работниците делегати на конгреса му се радваха. И той им се радваше и докато си казваше наздраве с тях, те му отправиха много послания"...

Вид послание до същия адресат е и заглавието "Симеон отива в Мадрид с еднопосочен билет" в "Труд". Щом и този вестник взе да намеква за невъзвръщенство, положението е пред-аржентинско. Съвсем различно от непоклатимия статус на Никола Николов, който пък натвърдва: "Няма как да ме изключат от СДС! Няма кой да ме изключи!" Освен ако Филчев не го привика на повторен разпит, увенчан със съдебна развръзка. Ама едва ли, щом имунитетният депутат демонстрира възкръснала вяра в правосъдието: "Надявам се съдебната система в България да реагира в обозрим срок, за да е ясно кои са корумпирани и те да получат своето наказание."

Да не се надява. Тук да не му е Буенос Айрес?