Всички знаете, че единствения театър в България със специален репертоар за деца и младежи вече го няма.
Прекрасната му сграда на "Дондуков" е порутена от години наред и не се вижда не толкова краят, колкото началото на ремонтирането й. Изгоря и ерзац-сцената в Студентския дом.
За ремонти, обезопасяване и преоборудване на злополучните дискотеки, подложени сега на засилени проверки, пари непременно ще се намерят. За да могат децата непрекъснато да се връщат там. Където има и ще има всичко друго, но не и духовност.
Ако имате идеи как да върнем Младежкия театър на младежта, а младите да научат какво неповторимо чудо е театърът, споделете ги тук.
За тези които си спомнят "студентския театър" който пълнеше аудиторията в СУ през седемдесетте години. Да, господа, всичките бяха доброволци, всички го правеха от любов към изкуството. Всичките - Стоянчо, Гената, Владо, Адела и другите (дори по едно време идваше и една много, много известна днес телевизионна говорителка - айде да не споменаваме имена) на репетициите. Тези хора бяха луди по театър. Скачаха, търкаляха се из праха, плачеха, смееха се и то за едната любов към сцената. Когато бяхме* на един студентски фестивал във Варшава определено бяхме един от "хитовете". (ако не ми изневерява паметта)
Пионерът на българския авангарден театър (покойния ми братовчед Любо Дековски, лека му пръст) живееше с театъра, дишаше с театъра и направо беше посветил живота си на театъра. Времената бяха такива...днес са други. Децата искат рап, искат да танцуват, искат да са един вид с пулса на времето. Трябва ли да се опитваме да ги стегнем във веригите на нашите естетически норми. Не - категорично! На нас може да ни е тъжно, да си гледаме така, как нашите ценности избледняват, но толкоз...ние можем да съветваме, но не и да корегираме. ( ами щом редактора - редактира, то коректора - определено трябва да корегира, а не коригира - както било на латински...'бах ти логиката...всичко там...коректор, корекция, коректорно...и изведнъж - коригирам...ъ-ъ, аз ще си я пиша корегирам, а ако ви дразни...ами дразнете си се...кой ви пречи.)
* за тия дето ще кажат: Е, ти па са и артист се изкара! : Не, не бях артист, а композитор, музикален редактор, оформител и тъпанар (в общи линии музикалния пълнеж на повечето спектакли беше съпровод на голям том-том - поради липса на тъпан)