Най-деликатният проблем пред разширяването на Евросъюза е каква част от субсидиите и от кой момент ще се ползва от 10-те одобрени фаворитки за членство, които имат обширни слаборазвити райони и по-бедно земеделие.
Няколко кандидатки искат от деня на влизането си в ЕС да имат същите права на субсидии, каквито се полагат на "старите" членки. Но големите потребителки на регионални и земеделски помощи от бюджета на общността виждат в тези амбиции заплаха за собствените си интереси.
Селското стопанство и регионалното развитие поглъщат около 80 процента от годишния бюджет на Евросъюза, възлизащ на 100 милиарда евро (88 милиарда долара). Сегашният председател на ЕС - Испания, заяви този месец, че новоприетите страни ще трябва да минат през 5-годишен преходен период на постепенно включване в програмите за субсидиране. В Комисията на ЕС се говори, че помощите могат да разглезят по-бедните държави от Централна Европа и те да загубят интерес към модернизиране на овехтелите си стопанства.
"Засега само ни казват, че наличните пари са по-малко от необходимите, но трябва да се приложи Берлинският вариант", заяви унгарският външен министър Мартони. Той имаше предвид срещата на високо равнище на ЕС, състояла се в Берлин през 1999 г., която определи бюджетните рамки за 2000-2006 г. Те включваха и "цената" на разширяването, което тогава се планираше за шест държави. Сега обаче се говори за едновременно приемане на 10 държави и това се сочи като проблем.
Коментар
Унгария е почти колкото България по население и територия, но приликата свършва дотук. Унгария заслужава да влезе в Евросъюза, защото още преди да е приета, се пазари с 15-те като с равни. При България е обратното - без да й обещават нищо, жертва интересите си, за да угоди някому (справка - безумното Берово и Костово съгласие за отказ от четири реактора на АЕЦ "Козлодуй"). Като вреди сама на икономиката си, България още повече губи шансове да влезе в ЕС, защото би била голям потребител на помощи за развитие.