|
В четвъртък премиерът Сакскобургготски ще се представи за първи път пред ПАСЕ. Като предава отговора днес, той избягва неудобството да отговаря в пленарната зала на питания защо България мълчи за
греховете на предишния кабинет
Процедурата на т. нар. последващ контрол бе въведена заради България и разширена и върху други наблюдавани държави, за които се видя, че контролът не може да бъде прекратен напълно поради наличието на сериозно разминаване с основни критерии на Съвета на Европа. Периодът на вторичния контрол започна да тече за България през януари 2001 г. През февруари председателят на Комисията по наблюдението Жоао Мота Амарал поиска отговор на правителството на Костов и му даде тримесечен срок. Писмото на Амарал бе скрито от очите на опозицията и тя го видя чак след падането на Костов от власт, оплакаха се депутати. Отговорността за нарушенията на предишния кабинет, записани на името на България, трябваше да бъде поета от новата власт и през есента депутатът от СДС и бивш ръководител на българската делегация в ПАСЕ Лъчезар Тошев официално запита премиера Сакскобуггостки защо бави отговора.
Съгласно процедурата предаденото днес писмо на Симеон е поверително. Според информацията, с която разполага в. "Сега" от запознат източник, то
признава нарушенията
спрямо съдебната власт, местното самоуправление, свободата на медиите и прочие, но твърди, че повечето слабости са отстранени или се работи за преодоляването им. За политическото пристрастие на НСРТ се твърди, че е преодоляно със създаването на новия регулаторен орган СЕМ. За съдебното преследване на журналисти се отбелязва, че то е смекчено, защото максималните глоби по члена за обида и клевета са намалени наполовина и е отменено наказанието затвор. Във връзка с препоръката областните управители да не се назначават от правителството, а да се избират съгласно изискванията на местното самоуправление, се отговаря, че се обмисля законодателна промяна в тази насока. Твърди се, че се води борба с проявите на
полицейско насилие, дискриминация
към роми и прочие.
След като се запознае с отговора на правителството и с мнението на всички парламентарни сили по него, Комисията по наблюдението ще реши дали да поднови всеобхватния мониторниг над България или да се придържа към вторичен контрол чрез размяна на писма по отделни въпроси. Член на българската делегация в ПАСЕ изказа мнение, че на фона на тежките нарушения на човешките права в други държави, България вече не изглежда толкова зле. Но той добави, че е важно какво поведение ще избере СДС, който предизвика наблюдението над България, за да злепостави правителството на Любен Беров, след което три други правителства даваха обяснения в Страсбург.