Седим си със сержант Мишо и се опознаваме взаимно. От днес сме патрулна двойка. Разместват ни чат-пат, та да не смеем да взимаме рушвети. Какви ли не ги измисля каратистът!

- Имаме нова пътно-катаджийска обстановка! - започва сержант Мишо. - Нов закон! Хич може ли и капка алкохол да не може? Както би казал всеки политик, това е ново предизвикателство! Колко изкарваш на смяна по сегашния закон?

- Наздраве! - отпивам.

- Харесваш ми!! - отпива и сержант Мишо. - С тези заплати ни остава само да правим туй, що животът ни учи.

Мълча и слушам, че пагонът ми е гладък като главата на Слави.

- Най-обичам да спирам тузарски коли, дето отпреди завоя на уиски миришат. За мен те са приоритетни, пак да го река като политик. Искам книжката, уискито ми подава 50. Долара. То други пари няма.

- Туй го знам! - признавам си.

Чашите ни празни, та сержант Мишо поръчва по още една.

- Щом уискито ти подава направо сухо, значи няма книжка. Поглеждаш го строго и то добавя още 50. Може и някой бой да ти хвърли!

Кимвам с глава.

- На ракиите съм цар! Много е важно да разбереш кой мирише на менте, кой на маркова.

- Защо? - поръчвам по още една, та да се види, че и аз не чакам само на една мизерна заплата.

- Щом пие менте, значи няма пари. Таквиз ги пускам без санкции. Трябва да гледаме социално, да се равняваме по новия президент: Леви-леви, десни! Давай на екс!

Изпразвам чашата си. Заповедта си е заповед. Както казва каратистът, дисциплина трябва!

Мишо се изправя, подпирайки се на рамото ми, и ми дъхва в носа.

- Колко промила имам?

- Мога ли да ти говоря на ти? - питам го с шоуменско самочувствие.

- Ама ти на ви ли ми говориш досега? - възмущава се Мишо и ме наказва с по още една.

- Не знам колко са ти промилите! - отвръщам.

Този път Мишо ми заповяда аз да му дъхна в носа.

- Един и две десети! - казва с премрежен дегустаторски поглед. - Нищо не е!

Мишо вади шепа семки и ми ги тиква в джоба. По време на работа най-обичал да люпи семки.

- Абе, Мишо, този нов закон, дето депутатите...

- Мани ги тия! - прекъсва ме Мишо. - Това им е работата, закони да правят. Ама тях закон ги не лови. Ти им искаш шофьорска книжка, те депутатска карта ти показват. Абе ей така, съвсем законно лев не можеш да им вземеш. Имунитет!

Първият работен ден мина добре. От раз си допаднахме с Мишо. Дано онзи, каратистът, не ни размести скоро, че той по-луд и от Ревизоро си пада.