|
Дачков наистина се опитва чуе различни гласове, дава вид на човек, който улавя движенията на света и ги предава с точни думи, казват поддръжниците му. "Глупости, той просто се опитва да говори с думите на Лиляна Попова, Светла Петрова и Люба Кулезич", смятат критиците му.
Факт е, че Явор направи
шеметна кариера в журналистиката
През 1993 г. професорът му в Богословския факултет Радко Поптодоров го покани да води религиозно предаване по "Дарик" радио. Там го откри и кинокритичката Люба Кулезич, с която правеше предаването за култура "Бялата врана".
После водеше нощния блок на програма "Христо Ботев" на БНР. Там си имаше любим гост - актьора Ицко Финци, който се появи в студиото поне три пъти за 3 месеца.
Явор стана истински журналист едва в радио "7 дни", където се подвизаваше от януари до септември 1995 г. В неговия нощен блок нямаше гости, за сметка на това той нонстоп "отваряше" телефоните за слушатели и водеше жив диалог с тях. Там се научи да задава въпроси и да реагира бързо в разнообразни ситуации. Поради ред причини, които нямат нищо общо с Дачков, нощният блок на "7 дни" престана да съществува през есента на 95-а.
Явор бе на улицата за кратко. После се появи в "Хоризонт". През 1996 г. основната програма на БНР бе разтърсена от серия уволнения. Шефът й Румян Петров с готовност прие младия Дачков, който потропа на вратата му и поиска работа. Пак водеше нощния блок - година и половина.
През есента на 1997 г. Явор най-сетне излезе "на светло" -
изтеглиха го от тъмните часове в обедния "12+3"
Оттук нататък му тръгна приказката, че е връзкар, парашутист и какъв ли още не. Самата истина е, че след февруари 1998 г. Явор Дачков се сработи чудесно с новото ръководство на БНР в лицето на Лиляна Попова. Винаги си е личало, че нейният стил на работа му допада. Както му допадаха тогавашните началнички в радиото Светла Петрова и Гита Минкова.
Той правеше добри обедни блокове в БНР. И често внасяше анархистичен смут в редиците, твърдят хора, работили с него.
В една понеделнишка сутрин Дачков "свика" извънредно парламента. През нощта четял новините и пред очите му попаднала сводка за предстоящите събития. Набързо я прочел. Казал, че парламентът започва работа от 9 часа. След час пак прочел сводката. Следващият новинар също я прочел. А сводката била стара - за ден, в който парламентът наистина заседава. Ранобудни депутати започнали нервно да звънят в радиото, за да питат дали наистина има заседание на НС.
След радиото Дачков отиде в Нова телевизия
Покани го шефката на новините Люба Ризова. Разбира се, покани го и новата началничка на софийската частна телевизия - Лиляна Попова. В НТВ той правеше коментарна рубрика - в три минути се опитваше да каже своята позиция по актуален проблем от деня. Понякога речта му звучеше като проповед, но какво да се прави - богослов.
Щом Попова стана шеф на БНТ, Дачков тръгна с нея. С което затвърди впечатлението, че е твърд неин любимец. В националната телевизия посрещнаха "протежето" с мърморене. А "Гласове"-те му бяха приети направо на нож. Може ли обикновен външен елемент да кацне в БНТ и да му дадат от воле цял час в най-гледано време - този въпрос терзае и днес душите на тв работниците. А Дачков наскоро кандидатства на общо основание в конкурса за вътрешни продукции. И го спечели.
Връзката на Явор с Попова, Петрова и Кулезич е факт, който не може да бъде скрит. Той е част от този екип, който се движи като метеор през медиите. Те не са приятели, те са добри колеги. Приятелите на Дачков са извън телевизията - журналисти, театрали, джазмени. И са от времето, когато младежът беше
"инспектор-салон" в Малък градски театър "Зад канала"
и в "Ла Страда". Настаняваше зрителите, раздаваше програми, грижеше се и за гардероба. А след представлението слизаше при компанията в джазклуба. И така до сутринта. Дачков, който бе приет във ВИТИЗ, но отказа да следва там, обичаше бохемския живот. Когато стана "глас" и "лице", заряза тази си роля.
Предаването "Гласове" ужасно прилича на самия Дачков. Има доста добри неща, но има и огромни скучнотии. В последното му издание той покани Иван Костов и направи може би най-хубавото телевизионно интервю с премиера през последните години. Личеше, че се беше готвил задълбочено. Задаваше въпроси, на които приказливият Костов мълчеше и се смееше нервно. Дачков пък го питаше защо му е весело, докато говори за дефицита на политически професионализъм у нас. Интервюто му нямаше как да не породи сравнения с премиерските интервюта на Иван Гарелов в "Панорама". Паралелът безспорно бе в полза на младия водещ.
Засега обаче Дачков не може да бъде Гарелов,
защото му липсват поне 5-6 години пред камера. Кашля в ефир, бързо губи интерес към темата, за която говори в студиото, понякога диалогът му се изплъзва. Случва му се и да не уцели актуална тема. Като всеки суетен мъж, той ужасно се притеснява как изглежда и дали предаването ще се получи.
Верните зрители на БНТ се лепват за екрана още в началото на "Гласове"-те, когато тръгва прочутото "Пасторско слово на Явор". Дачков поглежда страшно и тегли дълга реч, в която заклеймява ту световния комунизъм, ту българския му еквивалент, ту корумпираните седесари. Изгражда речта си по всички канони на апологетиката и философията, които е изучавал в Богословския факултет.
Често цитира Библията в предаванията си. В "Гласове" посмъртно не могат да се появят теми като "Проблеми на наркоманията" и "Светът на пийпшоуто". Защото водещият е истински вярващ - личи му, че тежко изживява църковното разцепление. Ходи на църква, пости.
Дачков не прилича на габровец. Въпреки че е роден в този пестелив град, той не цепи стотинката на две, харчи всичко дори и да му останат 2 лв. в джоба. Може би това се дължи на факта, че от 15-годишен живее извън Габрово. Завършва испанската гимназия във Враца - там по-голямата му сестра играе волейбол в града. После се прехвърля в София.
И до днес живее по квартири
Явор създава впечатление, че има политически възгледи и те са десни. Единственият представител на БСП, който се появи през всичките досегашни 33 "Гласове", бе Александър Лилов. Стратега млъкна като Костов, когато Дачков го попита: "Вие атеист ли сте?" След това водещият съвсем взе ума на госта си, като изрецитира стихотворението "Цигуларя" на младия Маркс.
Мнозина казват обаче, че Явор Дачков хич не е ляв или десен, а чист анархист. Всичко около него е отричане на постулати.
При този анархистичен дух нищо чудно да напусне и БНТ - по-скоро рано, отколкото късно.
|
|