|
Затова всички бяха толкова изненадани, когато прочетоха в завещанието на папа Йоан Павел Втори: "Не оставям никаква лична собственост."
Финансите на църквата са обвити в такава тайна, че никой извън Ватикана не знае истинския размер на състоянието на папата. Официални представители на Ватикана пазят мълчание по този въпрос.
Запитан дали папата е получавал някакъв вид заплата, кардинал Серджо Себастиани, който отговаря за финансовите дела на Ватикана, веднъж заяви: "Мисля, че да. Защо не?". По-късно той се отрече от думите си.
Всяко лято, когато жегата се спусне над Вечния град, най-малката държава в света обявява сметките си. Но дребните суми, разкривани от Себастиани, нямат нищо общо с истинското състояние на банковия баланс на Ватикана.
Дали Светият престол е толкова беден, колкото твърди? Дали да вярваме на миналогодишните твърдения, че разходите му за 2003 г. са били 213 милиона евро срещу 203,6 милиона приходи, което означава дефицит от близо десет милиона евро?
Обяснявайки въпроса за дефицита, Себастиани използва библейска метафора: "Спомнете си сънят на фараона от Стария завет. Този със седемте угоени крави и седемте слаби."
Подобно на библейската притча, където се описват седем години на изобилна реколта, последвани от седем години на глад, за Ватикана след седем добри години настанаха седем лоши, заяви Себастиани. Въпреки това през 2001 г. Ватикана все пак обяви 30 милиона долара печалба.
Високопоставени представители на Светия престол запазват спокойствие по въпроса за бюджетния дефицит. В края на краищата финансовият дефицит на църквата се компенсира от богатството й.
Експертите не могат да постигнат съгласие за размера на това богатство. Според различни оценки то е някъде между 1 и 12 милиарда евро, включително ценни книжа, златен резерв, недвижими имоти и произведенията на изкуството. А тези творби са безценни. Както веднъж заяви папа Йоан-Павел Втори, "те не са за продан. Те принадлежат на всички хора."
Доходите на Светият престол по традиция идват от дарения и волни пожертвования, от наеми, продажба на марки и монети и финансови транзакции.
Освен това все още съществува така нареченото "пени за Св. Петър" - волни пожертвования на католиците, които се използват, за да се финансира благотворителната дейност на църквата по света. През 2003 г. тези средства достигнаха 55,8 милиона долара.
Познавачи обаче твърдят, че тези дарения може би са използвани от години, за да се покрие дефицитът в сметките на Ватикана.
Още по-спорни са финансовите дела на Института за религиозните дела, основан от папа Пий през 1942 г., който служи като банка на Ватикана, но досега никога не е предоставял данни за баланса си или за активите си.
Собственикът на банката е Светият престол. На няколко пъти в миналото финансовите дела на Института влязоха в заглавията на медиите заради информации за предполагаемо пране на пари, измама и връзки с мафията.
Мнозина италианци все още си спомнят Роберто Калви, директор на миланската Банко Амброзиано, наричан "банкера на Господ" заради тесните си връзки с Ватикана.
След като банката обяви фалит, Калви избяга от Италия и по-късно бе открит обесен на мост в Лондон. Ако нещо стане с мен, папата ще трябва да подаде оставка, се твърди, че е заявил той преди смъртта си.
В хода на разследването за смъртта му американският кардинал Пол Марчинкус бе принуден да подаде оставка като шеф на Института, след като бе обвинен в съмнителни банкови дейности. До този момент причините за смъртта на Калви остават неизяснени. Магистрати подозират, че мафията го е убила, след като той прибрал техни пари, които трябвало да изпере.
И, разбира се, все още се шири слухът, че папа Йоан-Павел Първи, който почина през 1978 г. след само 33 дни на Светия престол, е бил убит, тъй като искал да разследва съмнителните финансови сделки на Ватикана.
(БТА)
