|
Това открива пътя към подписването на общия Договор за присъединяване към ЕС на България и Румъния. То трябва да се състои на 25 април в Люксембург.
Драмата започна, след като късно вечерта във вторник най-голямата фракция в 732-членния Европарламент - на Европейската народна партия (ЕНП), която има 268 депутати, реши да поиска отлагане на гласуването. Причината бе спорът между Европарламента и Съвета на ЕС по финансовата рамка за двете страни. Депутатите от ЕНП бяха недоволни, че финансовият пакет от 44,3 млрд. евро е приет, без да е съгласуван с тях. Те изрично уточниха, че искането им няма нищо общо с готовността на България и Румъния за влизане в ЕС.
Ходът на ЕНП изненада неприятно българската дипломация. Преговорите за предотвратяване на най-лошия сценарий са продължили цяла нощ. Министърът на външните работи Соломон Паси е провел телефонни разговори със свои колеги и е изпратил писма до председателите на парламентарните групи в Европейския парламент. Рано сутринта вчера неговият заместник Гергана Грънчарова се срещна с посланиците на някои от големите европейски държави.
"Отнасяме се с респект към желанието на европейските депутати да имат по-решителна роля в процеса на взимане на решения, но текущите спорове по бюджетни въпроси не трябва да се отразяват на страните, които са положили и полагат усилия по пътя си към членство в ЕС", коментира по-късно тя. Грънчарова заговори дори за "лоши изненади".
Към обед Фокус разпространи информация, че български политици от партиите, които членуват в ЕНП, са оказвали натиск върху евродепутатите да не подкрепят членството ни в ЕС. Агенцията се позова на анонимни източници. В ЕНП членуват СДС, БЗНС-НС и Демократическата партия.
България бе одобрена за ЕС след инфарктни преговори
По-късно се оказа, че фактите са съвсем различни. Лидерите на опозиционните сили са се включили активно в убеждаването на евродепутатите. Надежда Михайлова, която е и зам.-шеф на ЕНП, цяла сутрин обяснявала на свои колеги от Германия, Франция и Австрия аргументите за членството на България в ЕС. В последния момент успяла да ги убеди да ни подкрепят.
Лидерът на социалистите Сергей Станишев също провел няколко телефонни разговора с ПЕС, която обещала подкрепа за България.
Тежки преговори е имало и между премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер и Елмар Брок, член на бюрото на ЕНП.
В крайна сметка Европарламентът подкрепи влизането ни в ЕС. След гласуването Гергана Грънчарова облекчено каза: "След тези няколко тежки часове България може да си отдъхне заслужено."
"Решението се взе благодарение на изключителното умение на люксембургското председателство на ЕС и лично на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер. Буквално минути преди заседанието се постигна съгласие върху обща декларация между Съвета и Парламента за бюджета на ЕС от 2007 г., което накара част от европейските депутати да оттеглят възражението си", обясни министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева.
Още преди седмица "Сега" предупреди, че има опасност настроенията срещу България и Румъния в Европарламента да ескалират заради предвидената за тях сума от 44,3 млрд. евро. Истинската драма обаче започна, след като оня ден двама евродепутати на основните фракции в Европарламента - ЕНП и ПЕС, внесоха проектодоклад срещу двете страни. Германският консерватор Раймер Бьоге и германката Барбара Дюркоп Дюркоп, избрана от листата на Испанската социалистическа партия, поискаха членството на България и Румъния в ЕС да е под условие - ако в бюджета на ЕС има пари за това. Този доклад трябваше да бъде гласуван преди точката за членството на България и Румъния и на практика я обезсмисляше.
За бъдещия бюджет на ЕС се водят ожесточени спорове и не е ясно кога и в какъв вид ще бъде приет. Шест страни-членки начело с Германия категорично отказват да плащат по-големи вноски.
Компромисът вчера бе постигнат, след като минути преди гласуването председателството на Съвета прие обща декларация за финансовите последици от членството на България и Румъния. В нея е посочено, че сумите, предвидени в Договора за присъединяване им след 2009 г., са "незадължителни разходи" за ЕС и няма да бъдат в ущърб на другите програми. Според жаргона на ЕС "незадължителни разходи" са парите, които могат да се харчат при усложнена процедура и при по-голяма роля на Европейския парламент.
Меглена Кунева бе категорична, че Декларацията не е във вреда на България. Тя дори подчерта, че благодарение на нея финансовата рамка, предложена миналата година, е получила благословията на Европарламента.
Причината за неочаквано острата реакция срещу приемането на България и Румъния в ЕС е, че гласуването съвпадна с труден период, в който Германия и Франция се опитват да решат вътрешнополитически проблеми. Германия преживява небивала икономическа криза, а в Париж опасенията са свързани с риска французите да отхвърлят Евроконституцията на референдума на 29 май.
Лидерът на социалистите Сергей Станишев също провел няколко телефонни разговора с ПЕС, която обещала подкрепа за България.
Тежки преговори е имало и между премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер и Елмар Брок, член на бюрото на ЕНП.
В крайна сметка Европарламентът подкрепи влизането ни в ЕС. След гласуването Гергана Грънчарова облекчено каза: "След тези няколко тежки часове България може да си отдъхне заслужено."
"Решението се взе благодарение на изключителното умение на люксембургското председателство на ЕС и лично на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер. Буквално минути преди заседанието се постигна съгласие върху обща декларация между Съвета и Парламента за бюджета на ЕС от 2007 г., което накара част от европейските депутати да оттеглят възражението си", обясни министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева.
Още преди седмица "Сега" предупреди, че има опасност настроенията срещу България и Румъния в Европарламента да ескалират заради предвидената за тях сума от 44,3 млрд. евро. Истинската драма обаче започна, след като оня ден двама евродепутати на основните фракции в Европарламента - ЕНП и ПЕС, внесоха проектодоклад срещу двете страни. Германският консерватор Раймер Бьоге и германката Барбара Дюркоп Дюркоп, избрана от листата на Испанската социалистическа партия, поискаха членството на България и Румъния в ЕС да е под условие - ако в бюджета на ЕС има пари за това. Този доклад трябваше да бъде гласуван преди точката за членството на България и Румъния и на практика я обезсмисляше.
За бъдещия бюджет на ЕС се водят ожесточени спорове и не е ясно кога и в какъв вид ще бъде приет. Шест страни-членки начело с Германия категорично отказват да плащат по-големи вноски.
Компромисът вчера бе постигнат, след като минути преди гласуването председателството на Съвета прие обща декларация за финансовите последици от членството на България и Румъния. В нея е посочено, че сумите, предвидени в Договора за присъединяване им след 2009 г., са "незадължителни разходи" за ЕС и няма да бъдат в ущърб на другите програми. Според жаргона на ЕС "незадължителни разходи" са парите, които могат да се харчат при усложнена процедура и при по-голяма роля на Европейския парламент.
Меглена Кунева бе категорична, че Декларацията не е във вреда на България. Тя дори подчерта, че благодарение на нея финансовата рамка, предложена миналата година, е получила благословията на Европарламента.
Причината за неочаквано острата реакция срещу приемането на България и Румъния в ЕС е, че гласуването съвпадна с труден период, в който Германия и Франция се опитват да решат вътрешнополитически проблеми. Германия преживява небивала икономическа криза, а в Париж опасенията са свързани с риска французите да отхвърлят Евроконституцията на референдума на 29 май.
Като няма как да благодарим на Партията и на братския Съветски съюз - сега гроздето им е кисело... 
Ще се състои пресконференция, посветена на искането за граждански референдум за АЕЦ “Козлодуй”