|
- Минаха няколко месеца след поражението на изборите, а аз все още бях без работа. Не беше много приятно, имах и семейство... Трябваше да реша нещо. А и ситуацията с Москва беше доста обърканаа: ту ме викат на работа, ту не...
- И кой все пак ви повика?
- Павел Бородин, колкото и да е странно. Инициативата за отиването ми в администрацията на президента от самото начало беше на управителя на административно-стопанския отдел Павел Бородин. Не знам защо той си е спомнил за мен. Дотогава се бяхме срещали само няколко пъти. Бородин се застъпи за мен пред тогавашния шеф на президентската администрация Николай Егоров, който ме извика в Москва и ми предложи да стана негов заместник. Президентът трябваше да подпише указа след седмица. След 2-3 дни обаче Егоров бе уволнен и на негово място бе назначен Анатолий Чубайс. А той закри длъжността, която ми предлагаха. Така че аз така и не се преместих в Москва тогава.
Мина още известно време. Вече бе сформирано правителството на Черномирдин, а негов първи заместник стана Алексей Болшаков, който бе от Петербург. На някакъв прием той казал на Бородин: "Защо направихте така? Обещахте да вземете човека, а го изоставихте и той още е без работа". Бородин се обидил: "Не съм го изоставил аз. Там вашият приятел Чубайс обърка всичко". "Ами вземи го тогава при теб", предложил Болшаков. Бородин обаче смятал, че аз няма да отида в неговото Управление, защото съм свикнал с друга работа. По-късно ми позвъни Льоша Кудрин. Той беше началник на Главното контролно управление на президента. Повика ме, срещнахме се. После поговорил с Чубайс и той, преди да излезе в отпуск, ми предложи да оглавя Управлението по връзки с обществеността. Това не ми беше по душа, но къде да ходя - съгласих се.
... После разказах на Болшаков, а той позвъни на Бородин. След ден отидох при Бородин и той ми предложи да стана негов заместник. Така през август 1996 г. се оказах в Москва. Наблюдавах юридическото управление и собствеността зад граница. (По-късно Путин върна жеста на Бородин. След като го уволни заради финансовия скандал с фирма "Мабетекс", разследван от Швейцария, той го назначи за секретар на съюзния съвет на Русия-Белорусия, б.р.)
"Отидох, видях..."
- Вие направихте шеметна кариера в Москва. Практически всяка година сте повишаван. 1997 г. - началник на Главното контролно управление, 1998 г. - първи зам.-началник на администрацията на президента, наблюдаващ регионите, 1998 - директор на ФСС, а по-късно и секретар на Съвета за сигурност. През август 1999 г. - премиер, а от 31 декември - и.д. президент. Еднакво интересно ли ви бе да се занимавате с всичко това?
- Не. Имаше момент, когато се канех да напускам президентската администрация.
- Кога?
- Когато работех в Контролното управление. Работата беше такава... несъзидателна сама по себе си. Важна, необходима, но не ми беше интересно. Не знам с какво щях да се занимавам, ако бях напуснал - може би щях да създам някаква юридическа фирма.
- И защо не напуснахте?
- Докато мислех, ме назначиха за първи зам.-директор на администрацията на президента и се заех с регионите, с контактите с губернаторите. И досега смятам, че това е най-интересна работа. Оттогава са ми връзките с много от губернаторите.
"Нямах желание да газя втори път една и съща вода"
- И защо след половин година зарязахте тази интересна работа и станахте директор на Федералната служба за сигурност (ФСС)? Теглеше ви обратно в органите?
- Не ме теглеше. Не само, че не ме питаха искам ли, но даже и не намекнаха, че може да има такова назначение. Просто президентът подписа указа. Седя си в кабинета, звъни телефона: "Можеш ли да отидеш на летището да посрещнеш Кириенко?" Той тогава беше премиер и се връщаше от среща с президента, който бе в отпуск в Карелия. "Мога", отговарям аз и вече заподозрях нещо нередно. Отивам на летището, излиза Кириенко: "Володя, привет! Поздравявам те!" "С какво?", питам аз. "Указът е подписан. Назначен си за директор на ФСС". Е, благодаря ви, момчета... Не мога да кажа, че се зарадвах. Нямах желание да газя втори път една и съща вода.
- Как ви приеха във ФСС? Дошъл някакъв полковник...
- Приеха ме с подозрение. Но после това мина. Що се касае до полковника... Дайте да се разберем. Първо, аз съм полковник в оставка. Приключих службата преди 10 г. и оттогава имах съвсем различен живот. А отидох на работа във ФСС не като полковник, а като гражданско лице, от длъжността първи зам.-началник на президентската администрация.
- Т.е. вие фактически станахте първият цивилен ръководител в органите за сигурност?
- Разбира се, но на това не обърнаха внимание - кой от глупост, кой от незнание, кой специално.
- При вас ръководният състав много ли се измени?
- Измени се, но не много. Не правех никакви резки движения. Просто огледах обстановката, хората и започнах да правя онези промени, които смятах за нужни.
- А защо Евгений Примаков казваше, че навсякъде сте поставили ленинградци?
- Казваше и друго - че всички съм уволнил и съм назначил неизвестно кого. А аз заведох цялата колегия на ФСС при Примаков на съвещание. И се изясни, че всички са си по местата, никой не е уволнен. Примаков след това се извини, каза, че са го подвели.
- Вярно ли е, че като директор на ФСС сте се срещали с Владимир Крючков (последният шеф на КГБ, б.р.)?
- Да.
- Случайно?
- Не. Работех доста активно с ветераните.
- Отново започна да се говори за възможно сливане на ФСС с МВР? Как се отнасяте към това?
- Отрицателно. Структурата на спецслужбите вече се е утвърдила и отново да се руши е грешка. От гледна точка на интересите на ведомствата може и да е нормално, но в политически аспект е по-добре да се получава информация от два източника, а не от един.
- А може би ще е още по-добре, те да се следят един друг и да не се договарят помежду си?
- При мен това няма да стане. В Германия през 1933 г. - моля. Всеки е длъжен да следи всеки - принципът на Гестапо.
"Не се учудих"
- Зарадвахте ли се, когато назначиха Степашин за премиер?
- Да.
- А знаехте ли, че тогава се е обсъждала и вашата кандидатура като претендент на този пост?
- Когато го назначаваха за премиер? Не. Дори и през ум не ми е минавало.
- Той бе премиер броени месеци. Не можа да скрие колко болезнена за него е оставката. Говорихте ли с него на четири очи?
- Да, той знае, че нямам никакво отношение към неговото уволнение. Независимо от това ми бе ужасно неловко, когато в навечерието на уволнението на Степашин ми позвъниха и ме помолиха сутринта да ида сутринта при Елцин в Горки. Седяхме четиримата - Борис Николаевич, Степашин, Аксьоненко (вицепремиер и основен кандидат за премиер, б.р.) и аз. Президентът съобщи на Сергей за неговата оставка. Представяте ли си моето състояние! Та аз съм му приятел.
- А когато излязохте от Елцин, не поговорихте ли?
- Сбогувахме се и толкоз.
- И никога повече при срещите си не сте се връщали към онова утро?
- Връщахме се. Мисля, че обидата в него остана. Не към мен, но имаше обида. Ще мине време, ще забрави. Видимо той не е направил нищо, за което да го уволнят. Но президентът реши друго. Сигурно е преценявал не по онези 2-3 месеца, когато Сергей бе премиер...
Борис Николаевич ме покани при себе си и каза, че има идея да ми предложи да стана премиер, но първо трябва да поговори със Степашин. Не бях особено удивен. Вече бе ясно, че се отива натам - имам предвид не моето назначение, а свалянето на Степашин. Елцин не ме попита дали искам да стана премиер. Само каза, че е взел решение за Степашин.
Междудругото, в разговора с мен, той не произнесе думата "приемник". Говореше за "премиер с перспектива". А след това, вече в ефир, президентът се изказа за мен като за възможен бъдещ президент. Той каза това пред цялата страна. И когато след това ме засипаха с въпроси, аз отговорих: "Щом го е казал президентът, така и ще направя". Може би това е прозвучало неособено уверено, но другояче не можех да отговоря. Спомняте ли си в какво състояние се намираше страната по онова време? До изборите оставаше нищожно малко време. Борис Николаевич трябваше да вземе решение.
"Момчето ще си строши главата"
- Нищо ли не ви трепна отвътре, когато Елцин пред цялата страна ви обяви за приемник?
- Не.
- Толкова ли сте уверен в своите сили?
- Не, не е в това въпросът. Помните ли какво каза Селезньов (Генадий Селезньов, един от лидерите на КПРФ и председател на Думата, б.р.) тогава: "Защо направиха това с вас? Та те ви зачеркнаха". Всички сметнаха, че това е краят. Пък и аз не изключвах това. Но по друга причина. Ще се опитам да обясня.
Всичко ставаше на фона на току-що започналата агресия в Дагестан. Вътрешно, за себе си, бях решил, че е много вероятно с това кариерата ми да приключи, но моята историческа мисия, колкото и високопарно да звучи, ще се състои в това да разреша ситуацията на Северен Кавказ. Казах си: Имам известно време - 2, 3, 4 месеца, за да разбия тези бандити. Пък после нека ме свалят.
Оценката ми за ситуацията през август, когато бандитите нападнаха Дагестан, бе следната: ако ние веднага не спрем това, Русия като държава в сегашния й вид няма да съществува. Ставаше дума да се спре разпадът. Предполагах, че ще трябва да направя това с цената на политическата си кариера. Това е минималната цена, която бях готов да платя. Затова, когато Елцин ме обяви за приемник и всички сметнаха, че това за мен е началото на края, бях съвършенно спокоен. Да вървят по дяволите. Бях пресметнал: имам няколко месеца, за да консолидирам въоръжените сили, МВР и ФСС, и да намеря подкрепа в обществото. Ще ми стигне ли времето - само за това си мислех.
- Но вие не сте могли да вземете самостоятелно решение за началото на кампанията в Дагестан и Чечения. Президент бе Елцин, а той бе обременен от неудачната първа чеченска операция.
- Елцин напълно ме подкрепи. Довери ми се напълно и точка.
- Говорехте за цената, която лично сте бил готов да заплатите за кампанията в Северен Кавказ. Тя наистина е минимална - кариерата ви. Но нали цената на всяка военна операция се измерва и в човешки животи, в пари...
- Бях убеден, че ако сега не спрем екстремистите, след време има опасност територията на Русия да се превърне във втора Югославия.
- А фактът, че Ленин преди много десетилетия даде Финландия, не предизвиква ли у вас алергия? Не допускате ли отделянето на Чечения?
- Възможно е, но не там е работата. Нито за секунда не се съмнявам, че с незасимостта на Чечения конфликтът няма да спре. Чечения ще бъде използвана като плацдарм за нападение на Русия по-нататък. Нали агресията вече бе започнала? Бандитите бяха натрупали сили, нападнаха. За какво? За да защитят независимостта на Чечения? Разбира се, че не. За да откъснат още територии. Загори ли Дагестан - край. Целият Кавказ ще бъде въвлечен - Ингушетия, Башкортостан, Татарстан. Все към вътрешността на страната.
Да допуснем, че се съгласим Чечения да се отдели. Това коренно променя ситуацията. Сега всички признават, че трябва да се пази териториалната цялост на Русия и да не се оказва официална подкрепа на терористи и сепаратисти. А ако се съгласим на самостоятелността им, биха се намерили немалко страни, които ще признаят Чечения и ще започнат да й оказват широкомащабна и абсолютно официална подкрепа. И действията ни вече биха се разглеждали като агресия, а не като решение на вътрешен проблем.
- Решението да бъде продължена операцията в Чечения кога го взехте - преди или след взривяването на сгради?
- След.
- Знате ли, че има версия, че сградите не са взривени случайно, а за да оправдаят началото на военните действия в Чечения? И че това са направили руските спецслужби?
- Какво? Да взривим собствените си сгради? Пълна глупост!
Няма в руските спецслужби хора, способни на такова престъпление против своя народ. Даже предположението за това е аморално и по своята същност не е нищо друго освен елемент от информационна война срещу Русия.
----------
Книгата "От първо лице..." бе забранена за разпространение в Русия, защото можела да се използва като агитационен материал в предизборната кампания. Изборите за президент на Русия са на 26 март.
--------
Утре четете как смята Путин да управлява Русия, ако стане президент, и какво е отношението му към НАТО.
|