|
Доц. Ванюша Ангушева, доктор по право, преподава от 1972 г. в Софийския университет дисциплините трудово право и осигурително право. Специализирала е осигурително право във Франция, трудово и осигурително право в Белгия, в Свободния университет в Брюксел и в Ягелонския университет в Краков.
- Доц. Ангушева, задължителното осигуряване съответства ли на конституцията?
- Зависи от осигурените лица. В чл. 51 от Конституцията на Република България е предвидено за гражданите право на обществено осигуряване. То е свързано винаги с упражняване на трудова дейност и започва най-вече с трудово правоотношение. В чл. 129 от Кодекса на труда е определено като задължение на работодателя да осигури работника или служителя за всички осигурени социални рискове съгласно условия и ред, установени със закон. От което бих направила извода, че за лицата в трудово правоотношение на това конституционно право съответства задължението на работодателя да осигурява и не е предвидено участие на работника. Кодексът за задължително обществено осигуряване, който е в сила от началото на тази година, предвижда обаче участие с осигурителни вноски на работодателя и на работника.
При здравното осигуряване самата конституция предвижда възможност за осигурителни вноски и от гражданите. Обяснимо, защото субектът на своето здравно осигуряване е всеки гражданин. Докато субекти на общественото осигуряване са лицата, които упражняват трудова дейност. Затова в този случай смятам, че КЗОО изпреварва едно изменение на конституционния текст.
- Така ли наричате това откровено нарушение на конституцията?
- Не бих го нарекла откровено нарушение. Защото съпоставям осигуряването на работниците и служителите, а чл. 51 говори за гражданите. Но така или иначе те също са граждани и освен това в текста изрично е посочено "право" на осигуряване.
- Именно, а не задължение. И не трябваше ли първо да се пристъпи към евентуално допълнение на конституцията, а после да се въвежда задължителното осигуряване?
- Да, безспорно, що се отнася до законодателна техника. Но е необходима и реформа в осигурителното законодателство. То обаче не обхваща само общественото осигуряване. Разглеждам здравното осигуряване като отделен дял, защото обхваща всички граждани, а и здравното осигуряване не замества липсващ трудов доход. Докато при общественото осигуряване целта е да се замести липсващ трудов доход, когато настъпи осигурен социален риск. А здравното осигуряване, казано най-общо, има за цел да осигури определени медицински услуги. Затова тези два текста показват необходимост от усъвършенстване на чл. 51.
- Чрез един кодекс?
----------------------
- Ако питате дали този акт, наречен кодекс за обществено осигуряване, отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, ще отговоря категорично - не. В такъв кодекс трябва да бъдат уредени всички рискове. А рискът "безработица" се урежда в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Но той не урежда самото обезщетяване при риска "безработица", нито определя кръга на лицата, които имат права при безработица, нито определя самите права по вид.
------------------------
- Едва ли в названието е най-голямата беда.
- Да, но то е въпрос на правна култура. И в самите текстове, и в начина на изразяване законодателят проявява определена правна култура, която говори и за културата на държавата, на нацията, за постиженията й не само в областта на правото.
- Осигуряването при трудови договори и досега беше задължително...
- Но осигурителните вноски изцяло се поемаха от работодателя. Впоследствие работникът и служителят започват да участват с минимална вноска, която сега изведнъж става значително по-голяма.
- Според вас този размер ли провокира острата реакция?
- Да, предполагам. Защото освен осигурителната има и вноски за здравно осигуряване, за фонд "Професионална квалификация и безработица". Изведнъж тежестта нараства прекалено много, без да има някакво повишаване на доходите на работещите, и това предизвиква протестите.
- Ударът е и за работодателя, той трябва да повиши рязко разходите си за работника. В резултат търси вратички, за да отхвърли тежестта - съкращения, черни каси. През януари безработицата скочи с 3% до 17, през февруари - до 18%. Над 40 000 са съкратените през януари по трудови договори. Виждате ли връзка с осигуряването?
- Да, но тук има и други фактори. Въпреки че и този факт има място в реакцията на работодателя.
------------------------
От друга страна, има противоречия и в принципите на осигуряването - в чл. 3, т. 3 се посочва равнопоставеност на осигурените лица. Но в същото време вижте как тя се изразява за осигурените лица по трудови правоотношения и за държавните служители: за държавните служители осигурителните вноски се правят от бюджета, което означава, че от възнаграждението на държавните служители не се прави вноска за обществено осигуряване. При едно и също трудово възнаграждение лице в служебно правоотношение ще бъде обложено само с данъци, докато лице в трудово правоотношение ще плаща и осигурителните вноски. За да се наберат средства и за да се приложи прогласеният принцип на солидарност, трябва тежестта да бъде разпределена между всички, които полагат труд.
---------------------------
- В конституцията пише, че всички сме равни пред закона, но пак има по-равни.
- Което означава, че този вписан принцип не е проведен в закона изцяло. Също и по отношение на рисковете. Има фрапантни случаи за лица, които работят само по гражданско правоотношение - при месечно възнаграждение до 1 минимална работна заплата се осигуряват само за трудова злополука. Това първо противоречи на разбирането за осигурения социален риск "трудова злополука". Тя може да бъде налице там, където има трудово правоотношение. От друга страна, не може този риск - трудова злополука, да зависи от размера на възнаграждението. Ако същите лица получават възнаграждение равно или над 1 минимална работна заплата, се осигуряват за общо заболяване, довело до инвалидност, за старост и за смърт. А следващ текст сочи, че тези лица могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове - без трудова злополука и професионална болест.
- Противоречие между текстовете?
- То е противоречие в разбирането, което ми позволява да кажа, че този закон има по-скоро характер на финансов закон за събиране на средства, а не толкова социален закон. Тази социална страна на общественото осигуряване отива твърде назад. Имам предвид и други норми, и други противоречия между КЗОО и Кодекса на труда.
Законът има и положителни страни, в никакъв случай не искам да ги отричам - приемането на фондовата система например. Но от друга страна, меко казано, недобре са формулирани рисковете трудова злополука и професионална болест. То общественото осигуряване възниква поради риска трудова злополука - работодателят да отговаря за вредите, които е причинил на здравето или живота на работника или служителя. У нас се предвиждаше и болестта да може да бъде призната като трудова злополука. Този текст е отпаднал и по новия закон приемаме само внезапното увреждане като трудова злополука. Стесняването на понятието означава, че се обхващат много по-малко случаи на злополуки, които са в причинна връзка с извършената работа.
- Как обяснявате на вашите студенти тези отстъпления от добрите традиции в осигурителното ни право?
- Критично. Съпоставям. Все пак практиката на съда би ни показала как трябва да се тълкуват някои случаи.
- Социалният министър като вносител на закона обясняваше, че по същия начин осигуряването е уредено в Европа.
- Да, за много от страните има съответствие. Но там първо има други обществени отношения, друга икономическа база.
----------------------
Законът трябва да е адаптиран към нашите условия - това е най-важното. Има програми за приемане в Европейския съюз, но това трябва да стане не по този начин, а чрез закони, които са работещи. Един закон се прави не само за да бъде хармонизиран, въпреки че не бих могла да кажа, че този закон е хармонизиран изцяло с европейски стандарти, но и така, че да съответства на обществените отношения.
-----------------------
Но такива фрапантни несъответствия като трудовата злополука... В чл. 55 е дадено понятието трудова злополука, а в параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби се възпроизвежда предишното понятие трудова злополука от чл. 56 от правилника за прилагане на Закона за пенсиите, вече отменен. В западните страни заради начина, по който се работи там, такова нещо не може да се допусне.
- Казахте, че разработвате становище с обществена организация?
- С Асоциацията за граждански отношения и правни интереси подготвяме становище, което да изпратим до съответните органи, надяваме се да ни обърнат внимание, тъй като сега излизат наредбите. И в тях има противоречия. Разбира се, тях можем да атакуваме пред Върховния административен съд. Но по отношение на закона липсата на инициатива на всеки гражданин да сезира Конституционния съд... лично аз бих го направила за този закон по основните пунктове, защото това само би допринесло да се погледне по-сериозно на нещата.
- Становището ви с асоциацията ще бъде насочено към субектите, които имат право да сезират Конституционния съд, така ли?
- Към тях, но и към Министерския съвет, правната комисия на парламента.
- А за какво вие бихте дали кодекса на Конституционния съд?
---------------------------
- Преди всичко във връзка с този принцип, който се възприема за осигуряване. Изоставя се принципът за осигуряване на едно основание според вида трудова дейност, а осигуряването се определя от размера на възнаграждението. Например, ако някой упражнява свободна професия, има право да избира осигурителен доход, върху който да се осигурява - най-малко 2 минимални работни заплати, най-много 10. Ако той работи само тази работа, ще избере. Но ако той работи и по трудово правоотношение, изведнъж този негов избор се обезсмисля, защото в крайна сметка той ще бъде осигуряван и по трудовото правоотношение до съответния максимален размер. Безспорно, тъй като бюджетът на държавното обществено осигуряване отскоро се отдели от държавния бюджет, осигуряването има нужда от средства. Но набирането на средства трябва да става по правила, които са поносими като тежест за субектите, към които се отнасят.
------------------------
- Непоносимостта обаче вече е реален факт. Тя няма ли да доведе до срив на цялата система?
- Разбира се, че тя е свързана с възможностите на икономиката. Има и норми, които силно смущават. Например в преходните и заключителните разпоредби е отбелязано, че до 31 декември 2003 г. размерът на пенсията не може да надвишава 4-кратния размер на социалната пенсия за старост. Но това не се прилага за лицата, които са били президент и вицепрезидент, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд. Тоест нарушава се един принцип. Тези лица наистина трябва да бъдат осигурени с по-високи възнаграждения и когато се пенсионират, да бъдат с по-добри пенсии. Но щом за едните има граница, нека да има и за другите, може да е с по-голям размер по преценка на законодателя.
- Осигуровките не са ли данък, след като са задължителни и не се знае как ще се връщат при осигурените?
- И Националният осигурителен институт косвено призна, че са данък. Определи, че нетното възнаграждение, от което се определя размерът на обезщетението за временна неработоспособност, се образува, като се премахнат от брутното възнаграждение данъците "и осигуровките". Какво означава това, след като има текст в закона, който казва, че нетното възнаграждение е само без данъците? С други думи, НОИ приема, че тази осигуровка е все едно данък, защото иначе няма право да я включи.
- Тогава, докато не се промени конституцията...
- И не само конституцията. Смятам, че когато се прави един закон, трябва да се подхожда професионално. Нямаше да е лошо, ако този закон като проект беше направен на конкурсно начало, да бъде обсъден, да участва и нашата научна общност. А после какво ще изберат, е въпрос на политическо решение. Ако това беше станало, съм убедена, че поне някои много груби противоречия можеха да се избягнат.
- А сега познавате ли авторите на кодекса?
- Не.