|
- Лично го написах още в 36-ото НС и тогава бе подписан от цялата ПГ на СДС. Но се разтури мнозинството и нямаше как проектът да мине в пленарна зала. Внесох пак закона преди 2,5 г. И сега пледирам за вкарването му, което се и случи.
- След толкова отлагане точно сега ли е моментът?
- Това е един дълбоко нравствен акт. Значи за него всяко време и място са подходящи. Тезата "всички са маскари" прекалено нагло и цинично се експлоатира от компартията. За 10 г. наблюдения по самите върхове на политическия живот смея да твърдя, че комунистите излязоха на 10 ноември с 3 подготвени тези: "Демокрация не се прави с недемократични средства", "Важен е професионализмът и нищо друго", "И едните, и другите са маскари".
- Вие и с трите ли не сте съгласен?
- Естествено. Тъй че времето назря. Виждаме едно брутално поведение на бившите комунисти в парламента. Един факт е изчерпателен за обобщение. Като приемахме закона за държавното обществено осигуряване, с преходните му разпоредби се обезсилваше законът за лишаване от пенсии на "враговете на народа" от 1963 г. Тогава наблюдавахме срамни сцени от страна на опозицията, която най-вулгарно оспорваше падането на закона.
- Предложението ви има ли практическа стойност?
- Огромна, защото не с единия хляб живее човек. Като проследим историята на човечеството, ще видим как в моменти на върховни изпитания за нациите е имало морален подем и убеденост. Ако материалните действия дават видимия резултат, то зад тях стои морален стимул като мотивация. А където има несправедливост, няма мотивация. Затова съм убеден, че за огромната част от народа ни (само около 30% от българите са били пряко или косвено свързани с БКП) това е едно възстановяване на справедливостта.
Практическа е втората част от закона, предвиждаща сваляне на давността на престъпленията, извършени от комунистическия режим. Очевидно жертвите не са имали възможност да се защитят. Престъпленията на комунизма са вече квалифицирани като престъпления срещу човечеството. В международното право за тях няма давност.
- Не е ли твърде късно да се чоплят стари рани?
- Че тя, раната, не е затворена. От 10 ноември до момента са изминали 10 г. Човек се осъзнава като личност около 20-годишната си възраст. Значи всички над 30-годишни българи познават режима и повечето са засегнати от него. Често много жестоко.
- Вие репресиран ли сте?
- Не. Е, ако това може да се счита за засягане, но е доста неудобно да го споменавам, че хабилитацията ми се забави 6 г., защото не бях партиец.
- Кандидатствали ли сте за член на БКП?
- Поканиха ме, като се върнах от аспирантура, но им казах, че не съм достоен. За мое голямо учудване - понеже се движех в среди на антикомунисти, особено след 1974-1975 г., научих, че много хора са отговаряли по този начин. Така се измъквахме от капана. Някъде 16-годишен прозрях напълно нещата. После имах възможност по нелегалните канали да чета Солженицин, Милован Джилас - "Новата класа" - тя отваряше очите много силно. Такъв насилствен режим... Живеехме на партера, спускаха нашите пердетата и баща ми отиваше на прозореца да погледне дали няма някой, за да могат да си говорят в кухнята. В центъра на София...
- Интересували ли сте се колко от колегите ви от СДС са кандидатствали в БКП?
- При такива кардинални въпроси всеки е изправен сам срещу себе си.