|
"Липса на добри хигиенни навици в персонала - лош външен вид, мръсно работно облекло, непълно работно облекло. Не се измиват и дезинфекцират редовно ръцете и работните инструменти.
Работниците ядат, пушат и плюят
в производствените помещения, не пазят продуктите от замърсяване..." Това е кратка извадка от доклада на шефа на НВМС Илиян Бъчваров за състоянието на родните фирми в месопреработвателния бранш. Освен това се отчита, че предприятията се помещават в неугледни сгради или пък използват пригодени помещения, които са строени, за да изпълняват функцията на складове, обори, детски градини, супермаркети и др.
Металните съоръжения и техниката са ръждясали в много от фирмите. Поддръжката, ако изобщо се прави, е лоша заради липса на средства, продължава докладът.
В такова състояние са около 80% от производствените фирми
в страната. Специалистите са наясно, че голяма част от собствениците на предприятия няма да успеят да покрият нормативите. Причините са най-разнообразни - като се започне от липсата на средства и се стигне до неуредени въпроси със собствеността. А двегодишният гратисен период за изпълнение на санитарно-хигиенните изисквания за кланиците и месопреработвателните фирми (прословутите наредби N22 и N28) изтича в края на ноември.
Прогнозите, че към края на 2002 г. в страната ще работят едва около 40-60 на сто от сега действащите фирми, ще се изпълнят много по-скоро.
Засега на изискванията отговарят само 3 кланици, 6 птицекланици за водоплаващи птици, 2 фирми за преработка на птичи продукти и само едно предприятие за месни продукти. Останалите близо 820 кланици и месопреработвателни фирми в по-малка или по-голяма степен не се вписват в нормите на евроекспертите. Според прогнозите дори в края на 2002 г., когато броят на фирмите ще е намален близо наполовина, само 40% от останалите на пазара ще задоволяват напълно изискванията на Евросъюза.
Безспорен е фактът, че в момента по магазините се продават месо и месни продукти, производство на изключително голям брой фирми. По последни данни на ДВСК
в страната функционират 121 малки кланици,
в които се колят не повече от 20 животни на седмица, или максимум 1000 годишно. Промишлените кланици са 136. С месопреработка се занимават 523 предприятия, а с производство на мляно месо - 726.
Едва ли обаче някой знае колко са гаражите, в които се правят колбаси. Но пък огромният брой производители осигурява конкуренция и цените са сравнително ниски. Трудно може да се прогнозира какви висини ще достигнат те при очакваната редукция на брой на фирмите.
Нелоялната конкуренция в този бранш сега е един от основните бичове в бизнеса. Надеждите са, че евронормите ще изтласкат от пазара именно онези, които не спазват нормите.
Другите, съвестните производители, обаче не са в особено добра стартова позиция.
Големият проблем е липсата на пари
По най-общи разчети ориентировъчната цена за създаване на едно комплексно предприятие за месодобив и месопреработка с дневен капацитет от 5 тона е около 2,4-2,8 млн. лв. без ДДС. Сметката е правена за предприятие със затворен цикъл - от добива на говеждо и свинско драно месо (с възможност за клане на дребен рогат добитък) през месопреработка на 5 т дневно, за да се стигне до производство на колбаси - трайни варено-пушени, сурово-сушени и субпродуктови, солено-пушени продукти, млени меса и разфасовки. Изчислението е направено при допускане, че до 20 на сто от продукцията ще се продава в опакован вид.
За построяването на сградата са необходими 360 дни
от откриване на площадката за строеж, твърдят хората от бранша. Това обаче е при положение, че са спазени всички законни процедури след получаване на разрешението за строеж. Строителният процес може да се съкрати с 5-10% при една много добра организация.
Засега няма реални условия, които да стимулират по какъвто и да е начин инвестиционната дейност, оплакват се от бранша. Преди всичко са нужни нормални инвестиционни кредити с по-ниска лихва. Предприемачите воюват и за данъчни облекчения за фирмите, които правят вложения, развиват производство и създават нови работни места. Банките непрекъснато се хвалят, че увеличават кредитирането за производителите. Но исканите обезпечения по кредитите достигат 150-200%. Това би било нормално и постижимо, когато става въпрос за краткосрочен кредит или заем за оборотни средства. Иде ли реч за дългосрочни вложения, е несериозно. Затова според представителите на бранша е крайно време банките да започнат да правят пълно проучване на фирмите, които кандидатстват за инвестиционни кредити. Така ще може да се прецени как се е развивала съответната фирма и да се види бизнеспланът й.
Практиката сочи, че за ново производство са нужни солидни вложения не само в сгради, но и за машини. Оборудването е доста скъпо и не е тайна, че масово се работи с машини от "втора ръка". От друга страна, е нужно и чисто технологично време, за да "влязат" предприятията в нормите. По-благоприятната икономическа среда няма да даде мигновени резултати. Хората от бранша са категорични, че ще минат поне 2 години, преди най-силно мотивираните фирми да успеят да се справят със задължителните ремонти.
Не случайно от Асоциацията на месопреработвателите предложиха част от парите, които се очакват по линия на програма САПАРД, да се използват за изграждане и реконструкция на кланици или преработвателни фирми.
Друг е въпросът, че
средства трябват и за съживяване на животновъдството
За периода 1990-1999 г. продължава да спада броят на животните и птиците в страната въпреки промяната на собствеността, отчита ръководителят на "Агробизнесцентър" към Института по търговия Магдалена Младенова. Намалява броят на основните стада, а оттам и на общото поголовие, което пък предопределя производствения потенциал на животновъдството в страната през идните 5-6 години. За това време общият брой на говедата се е понижил с повече от 67%, а на овцете с 65%. При свинете спадът е с 60%, а при птиците - с около 6%. Въпреки това през последните 3 години има известно увеличение на броя на едрия рогат добитък и свинете в сравнение с ниските равнища от 1996 г., отчитат експертите.
А до проблемите в сектора се нарежда и спадащото потребление на месо и месни изделия, защото портфейлът на българина изтънява.
Всички тези проблеми обричат на загиване множество месопроизводители и множество преработвателни фирми. Въпрос на държавническа мъдрост е дали ще защити това производство, което може да бъде конкурентно на европейския пазар.
КАРЕ: ИЗИСКВАНИЯ
- Външната част на сградата да е чиста от боклуци, отпадъци и замърсявания от околната среда.
- Тревата и растенията да достигат най-близо около 45 см до външните стени на сградата, за да не могат да служат за убежище на вредители. Да няма пълзящи растения по външните стени на сградата.
- Всички прозорци да са в изправност, без пукнатини или счупени стъкла, със здраво закрепени мрежи.
- Асфалтовата част и площадката на двора да не дава възможност да задържа локви води или други течности.
- Производствените помещения и съоръжения да са добре проектирани. Пространството да е достатъчно за движение на суровини, посуда и персонал.
- Стените и таваните да бъдат със светъл цвят за по-лесно откриване на плесени, нечистотии, проникване на влага, увреждане на покритието или химическо предизвикано обезцветяване.
- Вътрешните зони, включително складовите помещения, да са оборудвани с достатъчно капани за улавяне на гризачи и насекоми.
- Работните помещения да се обезпечат с достатъчен брой съоръжения за почистване и дезинфекция на ръцете, както и за почистване на инструментите с гореща вода, мивки - педални или безконтактни. Мивките да са снабдени с топла и студена вода, течен сапун, дезинфекционни средства и индивидуални кърпи или сешоари.
|
|