Когато "такива неща" се случват далеч от нас, обикновено не им обръщаме много внимание. Цената на човешкия живот "там" е много по-ниска, отколкото в Европа или Северна Америка. Отношението на цивилизования, информационно презадоволен свят към трагедии като геноцида в Руанда през 1994 г. е много точно описано в реплика на един от героите - тв оператор: "След като видят материала, зрителите ще си кажат: "о, Боже, какъв ужас", и ще продължат с вечерята си."

Самото кърваво клане в африканската държавица, продължило около 100 дни през (съвсем недалечната) 1994-а, не превзема първите страници на вестниците като войната в Ирак или в бивша Югославия. Светът отказва да се намеси в локалния конфликт на "диваците", докато агресивните лидери на едното от двете местни племена хуту по хитлеристки "прочистват" терена от над 1 млн. представители на племето тутси. Международните трибунали и присъди са години по-късно - след дъжд качулка.

Тази драма е предадена през призмата на частен - и действителен - случай в "Хотел Руанда".

Филмът на Тери Джордж ("В името на отца") лесно би могъл да се плъзне по наклонената плоскост - да е или твърде политизиран или твърде сълзлив, или твърде патетичен или твърде натуралистичен в изобразяването на кланетата. За щастие той не е нито едно от тези неща. Трите номинации "Оскар" само могат да подчертаят достойнствата му - напук на скептиците, според които изборът на подобна тематика е гаранция за любовта на академията. "Хотел Руанда" обаче е страхотен. Дон Чийдъл в главната роля - на хотелския управител Пол Русесабагина, който първо по неволя, а после по съвест приютява и спасява в хотела си над 1200 руандийци, - е безупречен. Нещо като местен Оскар Шиндлер половин век по-късно. Самият Русесабагина все още живее със семейството си в Белгия, където получава убежище.

Софи Оконедо като съпругата му Татяна и Ник Нолти като безсилна да помогне "синя каска" правят също толкова върхови изпълнения. Сред основните достойнства на "Хотел Руанда" е и саундтракът, който е българско дело.