|
А е заслужен, защото във "Всичко за майка ми" рошавият и ексцентричен испанец е във върхова форма. Посоката на развитие и настроенията от новия му филм бяха загатнати още в предишния му шедьовър "Жива плът", но тук той показва пълния си блясък. Педро си е същият феминист (колкото и странно да звучи тази дума в мъжки род) както в "Ела, завържи ме", "Жени на ръба на нервна криза" или "Кика". Но вече я няма скандалната истеричност. Алмодовар вече е улегнал. Средиземноморският ураган от чувства във филмите му е утихнал и е отстъпил място на топла, уютна, но не по-малко колоритна и завладяваща емоция.
"Всичко за майка ми" е филм, който би могъл да се случи винаги и навсякъде. В "Жива плът" беше лесно за всеки зрител да се идентифицира с някой от героите в любовния петоъгълник (за това помагаше и псувнята, изречена от испанец на чист български).
"Всичко за майка ми" е просто удоволствие от необикновения разказ на няколко обикновени съдби. Героите на филма са само жени, макар някои от тях да крият изненадващи органи под роклите си. Единственият мъж - синът на самотната майка Сесилия Рот, умира още в началото при катастрофа. Инцидентът и опитът за закъсняла реабилитация пред момчето я праща на пътуване към миналото. Тя търси отдавна изчезнал баща, докато се грижи за забременялата от същия този Пенелопе Круз. Съдбите и на други жени - проститутки, актриси и всякакви - се преплитат с техните. Всичките 6 актриси в главните роли са изключителни.
Развръзката е адски иронична, но целият разказ е изпипан до съвършенство - и като психология, и като фабула, и като визия. "Всичко за майка ми" е всичко, което можете да искате от един филм. И майката на Алмодовар вероятно би се гордяла с него.